Изписах лека усмивка на лицето си, с надеждата да подобря впечатлението, което бях направила дотук.
- Така е.
Старша инспектора Скааиат замълча. Наблюдаваше ме, мислеше си за нещо, но за какво - нямах представа. До като не каза:
- Смятате ли да й предложите клиентство?
Ако бях радчаи, този въпрос би бил проява на изключителна, непростима грубост. Но още преди двайсет години Скааиат Оуер имаше навика да изрича неща, които другите предпочитаха да премълчават.
- Как бих могла? Аз не съм радчаи. А на Герентат не сключваме такива договори.
- Да, така е - каза старша инспектора Скааиат. Гледаше ме в очите. - Дори не мога да си представя какво би било да се събудя внезапно след хиляда години, корабът ми да е загинал в злощастен инцидент, свързан с повратна точка в историята, всичките ми приятели да са мъртви, къщата ми да е изчезнала. Сигурно и аз бих избягала като Сейварден. Трябва й нещо, което да я закотви, да й намери място. В радчайските очи вие сякаш й предлагате точно това.
- Притеснявате се, че давам на Сейварден фалшиви надежди. - Сетих се за Даос Цейт във външния офис, за онази изключително красива игла от платина и перли, която не беше знак за клиентство.
- Не знам какви надежди храни граждана Сейварден. Просто... държите се така, сякаш носите отговорност за нея. А на мен това ми се струва нередно.
- Ако бях радчаи, пак ли щеше да ви се струва нередно?
- Ако бяхте радчаи, нямаше да се държите така. - Челюстта й беше стегната, значи беше ядосана, но се опитваше да го скрие.
- Чие име е на тази игла? - Въпросът, неволен и необмислен, прозвуча по-напористо, отколкото го допускаше добрият тон.
- Какво? - Скааиат се намръщи озадачена.
- Иглата на десния ви ръкав. Различна е от всичко друго, което носите. - „Чие име е написано там?“, исках да попитам отново, както и: „Какво сте направили за сестрата на лейтенанта Оун?“
Старша инспектора Скааиат примигна и отстъпи лекичко назад, почти все едно съм я ударила.
- Спомен за мъртва приятела.
- И в момента мислите за нея. Въртите китка, обръщате иглата към себе си. Правите го вече от няколко минути.
- Често мисля за нея. - Пое си дъх, издиша го. - Май не бях докрай справедлива към вас, Брек Гайад.
Знаех. Знаех чие име е на иглата, макар да не го бях видяла с очите си. Знаех. И тъкмо защото знаех, не бях сигурна дали това се отразява добре на отношението ми към старша инспектора Скааиат или много, много зле. Но в този миг ме заплашваше опасност, каквато не бях очаквала, не бях предвидила, не бих могла да си представя дори. Вече бях казала неща, които не биваше да изричам никога. И щях да кажа още. Изкушението да извикам: „Лейтенанта, вижте ме, това съм аз, Едно Еск от „Правдата на Торен“!“ беше неустоимо.
Вместо това казах много внимателно:
- Съгласна съм, че Сейварден трябва да си намери дом тук. Просто нямам вяра на Радч така, както вярвате вие. Както вярва тя.
Старша инспектора Скааиат отвори уста да отговори, но гласът на Сейварден пресече думите й:
- Бързо стана! - Сейварден застана до мен, погледна ме и се намръщи. - Кракът пак те боли. Трябва да поседнеш.
- Кракът? - попита старша инспектора Скааиат.
- Стара травма, която така и не заздравя добре - казах аз, доволна, че Сейварден е отдала напрежението ми на проблемите с крака. Надявах се и Станцията, ако ни наблюдава, да стигне до същия извод.
- Денят ви е бил дълъг, а аз ви държа прави. Неведнъж проявих грубост, за което моля да ме извините, почитаема - каза старша инспектора Скааиат.
- Няма проблем. - Преглътнах другото, което напираше да излезе от устата ми, и се обърнах към Сейвар- ден. - Е, каква стана?
- Подадох молба за обжалване и до няколко дни трябва да ми назначат дата - каза тя. - Вписах и твоето име. - Когато старша инспектора Скааиат вдигна вежда, Сей- варден добави: - Брек неведнъж ми е спасявала живота.
- Сигурно ще минат месец-два, докато ви допусна! на аудиенция - ограничи се да каже старша инспектора Скааиат.
- Междувременно - продължи Сейварден, повдигайки с разбиране рамене, все така скрила ръце под лактите си, - ми дадоха квартира, включиха ме в списъка за храна и имам петнайсет минути да се явя в най- близкия снабдителен пункт, за да ми дадат дрехи.
Квартира. Е, щом старша инспектора Скааиат виждаше нещо нередно в съжителството ни, Сейварден щеше несъмнено да стигне до същия извод и по същите причини. Вече не беше моя слуга, но пък ме беше посочила като свидетел в молбата си за обжалване. Л това, напомних си, беше важен въпрос.