- Даваш ли си сметка какво каза току-що? Буквално, че нецивилизованите не разбират цивилизацията. Хрумвало ли ти е изобщо, че доста хора извън радчайския космос смятат себе си за цивилизовани? - На радчайски последното изречение беше почти невъзможно, защото включваше вътрешно противоречие.
Очаквах отговор от сорта на: „Не това имах предвид“, но той така и не дойде. Вместо това Станцията каза:
- Щяхте ли да дойдете тук, ако не беше граждана Сейварден?
- Може би - отговорих, понеже знаех, че не мога да излъжа Станцията, не и когато следи внимателно физиологичните ми реакции. И знаех също, че всеки изблик на гняв или негодувание в момента, както и всяка подозрителност към радчайската администрация, ще бъдат отдадени на негодуванието и страха, които ми вдъхва Радч. - Имате ли някаква музика на това ваше свръхцивилизовано място?
- Да - отговори Станцията. - Но се боя, че нямаме музика от Герентат.
- Ако исках да слушам само герентатска музика - заядох се, - щях да си стоя в Герентат.
Това май изобщо не стресна Станцията.
- Какво предпочитате? Да останете в стаята или да излезете?
Предпочитах да си стоя в стаята. Станцията ми избра забавна програма, нов филм, от тази година, но с добре познат сюжет - млада жена от скромно семейство, която се надява да сключи клиентски договор с по-престижна къща. Ревнива съперница, която й подлага крак и я очерня пред евентуалната й патрона. Накрая добродетелността на героинята излиза наяве, тя доказва лоялността си с цената на най-ужасни изпитания, макар да няма клиентски договор, подлостта на съперницата й бива разкрита, сюжетът достига кулминацията си със сключването на така жадувания договор, после следват десет минути триумфални песни и танци - последната от единайсетте музикални интерлюдии, събрани в четирите епизода на сериала. Продукцията беше с малък мащаб - повечето подобни сериали имаха десетки епизоди. Беше лековата, но пък песните бяха хубави и значително подобриха настроението ми.
Нямах нищо спешно за правене, докато не пристигнеше призовката за обжалването на Сейварден, а тогава, ако имах късмет, щеше да последва ново, още по-дълго чакане. Станах, подръпнах новите си панталони, сложих си обувки и сако.
- Станция - казах. - Знаеш ли къде мога да открия граждана Сейварден Вендаай?
- Граждана Сейварден Вендаай - отвърна Станцията със своя неизменно равен глас - е в офис на службата за сигурност на девето подземно ниво.
- Моля?
- Имаше сбиване - каза Станцията. - При нормални обстоятелства службата за сигурност би се свързала със семейството й, но тя няма роднини тук.
Аз не бях роднина, разбира се. А и тя би ги накарала да се свържат с мен, ако е искала да отида. И все пак...
- Би ли ме упътила до офиса на сигурността на девето подземно ниво?
- Разбира се, почитаема.
Офисът на девето подземно ниво беше миниатюрен, побираше само конзола, няколко стола, маса с прибори за чай - всичките различни, а не от един сервиз - и няколко шкафчета. Сейварден седеше на пейка до задната стена. Беше със сиви ръкавици, сако и панталон от някакъв твърд грозен плат, които не й бяха по мярка, от онези неща, които не се шият по поръчка, а се произвеждат предварително по готови размери. Собствените ми униформи, когато още бях кораб, се произвеждаха по същия начин, но изглеждаха значително по-добре. Разбира се, аз определях грижливо размерите, което по онова време не ме затрудняваше ни най-малко.
Предницата на сакото й беше опръскана с кръв, с кръв беше напоена и едната й ръкавица. По горната й устна кръвта беше хванала коричка, а в основата на носа й беше залепен коректив. Друг коректив покриваше кръвонасядане на едната й буза. Сейварден гледаше с празен поглед пред себе си, не вдигна глава нито към мен, нито към офицерата от сигурността, която ме въведе.
- Вашата приятелка дойде, граждана - каза офицерата.
Сейварден смръщи вежди. После вдигна глава и се взря в мен.
- Брек? На Аатр циците, наистина си ти. Изглеждаш... -Примигна. Отвори уста да довърши изречението, но не го направи. Пое си накъсано дъх. - Различна - довърши накрая. - Много, много различна.
- Просто си купих дрехи. Какво е станало с теб?
- Сбиване - каза Сейварден.
- Което се е случило от само себе си, така ли?
- Не - призна тя. - Дадоха ми квартира, но там вече живееше друга. Опитах се да говоря с нея, но нищо не й разбирах.
- И къде спа? - попитах аз.
Тя погледна към пода.