- Оправих се някак. - Вдигна отново глава, погледна ме, после погледна офицерата от службата за сигурност. - Но не бих могла да карам дълго по този начин.
- Трябвало е да дойдете при нас, граждана - каза офицерата. - А сега имате предупреждение в досието си. Това няма да ви е от полза.
- А другата? - попитах аз.
Офицерата от сигурността направи жест на отрицание. Нямах право да задавам такива въпроси.
- Май не се оправям много добре сама, а? - каза умърлушено Сейварден.
Въпреки неодобрението на Скааиат Оуер купих на Сейварден нови ръкавици и тъмнозелено сако, отново конфекция, но поне й беше по мярка и качеството беше значително по-високо. Сивият й тоалет не можеше да се изпере, а знаех, че снабдителната служба няма да й отпусне нов комплект толкова скоро. Когато Сейварден облече новите дрехи и прати старите за рециклиране, казах:
- Яла ли си нещо? Исках да те заведа на вечеря, когато Станцията ми каза къде си. - Беше си измила лицето и вече изглеждаше що-годе нормално, ако не броим синината под коректива на бузата й.
- Не съм гладна - каза тя. За миг на лицето й се изписа нещо - съжаление, раздразнение? Скръсти ръце и после бързо ги отпусна, жест, който не бях виждала от месеци.
- Чай, тогава, докато аз се храня?
- О, да, бих пийнала чай - каза оживено тя. Спомних си, че няма никакви пари, беше отказала да вземе от мен. Нашият чай беше останал в багажа ми, Сейварден не беше взела от него, когато се разделихме предната вечер. Така че за нея чаят беше лукс. А не би трябвало да е. Поне според нейните стандарти. Нито според радчайските стандарти като цяло.
Влязохме в една чайна, взехме си чай, плодове и нещо, увито във водорасли, и седнахме на маса в ъгъла.
- Сигурна ли си, че не искаш да хапнеш? - попитах. - Плод поне?
Тя погледна плодовете с престорена липса на интерес, после си взе един резен.
- Дано твоят ден е бил по-добър от моя.
- Предполагам. - Изчаках да видя дали иска да сподели за неприятностите си, но тя не каза нищо, затова продължих: - Тази сутрин ходих в храма. И налетях на една корабна капитана, която взе да ме зяпа, а после прати своя воина да ме покани на чай.
- Своя воина. - Сейварден осъзна, че пак е скръстила ръце, отпусна ги, взе чашата, остави я. - Второстепенен?
- Човек. Сигурна съм.
Сейварден вдигна вежда.
- Не трябва да ходиш. Трябвало е да те покани лично. Не си приела, нали?
- И не отказах. - Три радчаи влязоха в чайната, смееха се на нещо. Всичките бяха с тъмносините униформи на пристанищните власти. Едната бе Даос Цейт, асистентата на старша инспектора Скааиат. - Не мисля, че ме е поканила заради самата мен. Мисля, че иска да я запозная с теб.
- Но... - Сейварден се намръщи. Загледа се в чашата, която държеше в едната си ръка в зелена ръкавица, бръсна предницата на новото си сако с другата. - Как се казва?
- Вел Оск.
- Оск. Не съм ги чувала. - Отпи от чая. Даос Цейт и приятелите й си купиха чай и пасти и седнаха на маса в другия края на помещението, като разговаряха оживено. - За какво й е да се запознава с мен?
Вдигнах многозначително вежди.
- Нали именно ти вярваш, че всяко странно събитие е послание от бог - изтъкнах. - Изчезваш за хиляда години, намират те като по чудо, изчезваш отново, а после изплуваш внезапно в компанията на богата не- радчаи. Не знам защо си изненадана, че това привлича вниманието на разни хора. - Тя поклати глава. - Вендаай вече не функционира като къща и ти трябва да намериш друг начин да си уредиш живота.
За миг ми се стори толкова сащисана, че се притесних да не съм я обидила по някакъв начин. Но после се овладя.
- Ако капитана Вел е искала да спечели приятелството ми или се интересува в някаква степен от моето мнение, значи е започнала зле, като се е държала грубо с теб. - Предишната й арогантност прозираше зад тези думи, стряскаща промяна след зле прикритото й униние напоследък.
- Ами онази старша инспектора? - попитах. - Ска- аиат, така ли беше? Стори ми се любезна. А и ти сякаш знаеше коя е.
- Всички Оуер са любезни - каза Сейварден с отвращение. Гледах над рамото й как Даос Цейт се смее на нещо, казано от друга служитела в тъмносиньо. - Отначало всички те изглеждат напълно нормални - продължи Сейварден, - но после изведнъж получават прозрение или решават, че на вселената нещо не й е наред и именно те трябва да го оправят. Или и двете едновременно. Всичките са луди. - Замълча за миг, после се обърна да види какво толкова гледам. Завъртя се отново към мен. - О, онова момиче. Вижда ми се някак... а бе, провинциала.
Насочих цялото си внимание към Сейварден. Погледнах я в очите.
Тя сведе своите.
- Съжалявам. Това беше... беше гадно. Нямам никакво право да...