- Съмнявам се - прекъснах я аз, - че заплатата й позволява да си купува дрехи, в които да изглежда „различна“.
- Не това имах предвид. - Сейварден вдигна глава, видимо смутена. - Но и онова, което имах предвид, е достатъчно гадно. Просто... просто се изненадах. Май през цялото време съм те имала за аскета. Просто се изненадах, това е.
Аскета. Разбирах защо е стигнала до това заключение, но не и защо се връзва толкова, че е сгрешила. Освен ако...
- Ти да не ревнуваш? - попитах невярващо. С хубави дрехи или не, и аз изглеждах точно толкова провинциално като Даос Цейт. Само дето бях от различна провинция.
- Не! - И след миг: - Добре де. Да. Но не по онзи начин.
Тогава си дадох сметка, че на само другите радчаи ще останат с погрешно впечатление заради дрехите, които й бях подарила току-що. Макар Сейварден със сигурност да знаеше, че не бих могла да й предложа такова нещо. Макар да знаех, че ако се замислеше за повече от трийсет секунди по въпроса, щеше да осъзнае, че самата тя не би поискала от мен онова, за което намекваше подаръкът. Със сигурност не би могла да си мисли, че съм имала предвид това. - Вчера инспектора Скааиат ми каза, че може би ти давам фалшиви надежди. Или че оставям у другите погрешно впечатление.
Сейварден изсумтя презрително.
- Сигурно би имала основание да те предупреди, но само ако аз имах и най-слабия интерес към онова, за което си мисли тя. - Вдигнах вежда. Сейварден продължи унило и с угризения: - Вярвах, че ще мога да се оправя сама. Но снощи и днес... през цялото време си мислех как е трябвало да остана при теб. Да, вярно е, че Радч се грижи за всички свои граждани. Не видях никоя да гладува. Или да ходи гола. - Лицето й се изкриви от погнуса. - Но онези дрехи. И онзи скел. Само това раздават, скел, през цялото време,- на грижливо измерени порции. Не мислех, че ще имам нещо против. Тоест, нямам нищо против скела, но истината е, че едвам го преглъщах, засядаше ми на гърлото. - Вече се досещах в какво настроение е била, когато се е замесила в онова сбиване. - Май ме е побърквала мисълта, че няма да получа друго в продължение на седмици и месеци. И - добави тя с тъжна усмивка, - че щях да съм много по-добре, ако те бях помолила да остана с теб.
- Значи си искаш старата работа?
- Да, по дяволите! - каза тя с ентусиазъм и облекчение. И достатъчно високо, за да ни чуе компанията в другия край на чайната и да обърне към нас негодуващи погледи.
- Ругаеш, граждана. - Взех си от водорасленото руло. И открих, че на свой ред изпитвам облекчение, при това по няколко точки. - Сигурна ли си, че не предпочиташ да си пробваш късмета с капитана Вел?
- Можеш да пиеш чай с когото си искаш - каза Сейварден. - Но тя трябваше да те покани лично.
- Твоите маниери са на хиляда години - изтъкнах аз.
- Маниерите са си маниери - отвърна тя с негодувание. - Но както вече казах, можеш да пиеш чай с когото си искаш.
Старша инспектора Скааиат влезе в чайната, видя Даос Цейт и й кимна, но тръгна към нашата маса. Поколеба се за миг, забелязала корективите върху лицето на Сейварден, но после се престори, че не ги е видяла.
- Граждана. Почитаема.
- Старша инспектора - отвърнах аз. Сейварден кимна мълчаливо.
- Утре вечер съм домакиня на малко събиране - каза тя и назова името на някакво заведение. - Съвсем неформално, просто ще пийнем чай. За мен ще е чест, ако двете дойдете.
Сейварден се разсмя и повтори:
- Маниерите са си маниери.
Скааиат я погледна объркано.
- Вашата покана е втората за днес - обясних аз. - Граждана Сейварден тъкмо критикуваше първата, задето не е била докрай издържана според правилата на доброто възпитание.
- Надявам се, че моята е покрила високите й стандарти - каза Скааиат. - Коя не е успяла в това?
- Капитана Вел - отвърнах. - От „Милостта на Калр“.
Скааиат уж с нищо не показа да има особено мнение за капитана Вел, но онези, които я познаваха добре, непременно биха доловили реакцията й.
- Е. Признавам, че възнамерявах да ви представя, граждана, на неколцина приятели, които биха могли да ви съдействат. Но може би ще предпочетете компанията на капитана Вел.
- Явно имате много лошо мнение за мен - каза Сей- варден.
- Възможно е - каза Скааиат, а аз си помислих колко е странно да я чуя как говори със същата тежест като преди двайсет години и в същото време различно, - подходът на капитана Вел към почитаемата Брек да не е бил докрай почтителен, но извън това предполагам, че капитаната ще ви допадне. - И продължи, преди Сейварден да е отговорила: - Трябва да вървя. Надявам се да видя и двете ви утре вечер.
Погледна към масата, където седеше асистентата й, при което и трите младши инспектори станаха и излязоха от чайната след нея.