Сейварден помълча, загледана във вратата.
- Е - казах аз и Сейварден ме погледна. - Щом ще се връщаш, добре е да ти платя, за да си купиш свестни дрехи.
По лицето й премина изражение, което не успях да разчета.
- Ти откъде взе твоите?
- Не мисля да ти плащам чак толкова - казах аз.
Сейварден се засмя. Отпи от чая си, лапна парче плод.
Подозирах, че не е яла нищо от вчера, и попитах:
- Сигурна ли си, че не искаш да хапнеш?
- Да. Какво всъщност е това чудо? - И кимна към последната хапка от моята увита с водорасли вечеря.
- Представа нямам. - Не бях виждала такова блюдо в Радч, явно го бяха измислили съвсем наскоро или бяха внесли идеята отдругаде. - Вкусно е обаче. Искаш ли да ти поръчам? Можем да го вземем за вкъщи, ако искаш.
Сейварден направи физиономия.
- Не, благодаря. Ти си по-смела в експериментите от мен.
- Май така излиза - съгласих се. Довърших си вечерята, допих си чая. - Макар че днес не се проявих като голяма авантюриста. Сутринта се мотах в храма като всяка добра туриста, а следобед гледах филм в стаята си.
- Нека позная! - Сейварден вдигна иронично вежда. - Онзи, за който всички говорят. Героинята е добродетелна и лоялна, а любовницата на потенциалната й патрона я мрази. Накрая героинята печели заради непоклатимата си лоялност и отдаденост.
- Гледала си го.
- Неведнъж при това. Много отдавна.
Усмихнах се.
- Някои неща никога не се променят, нали?
Сейварден се разсмя.
- Явно не. Песните хубави ли са?
- Доста. Може да го пуснем пак, като се приберем.
Но когато се върнахме в стаята, тя разпъна слугинската койка с думите:
- Ще поседна за мъничко.
След две минути и три секунди беше заспала.
20.
Най-вероятно щяха да минат седмици, докато насрочат на Сейварден дата за аудиенция. Междувременно щяхме да живеем тук и аз смятах да използвам максимално тази възможност да преценя ситуацията, да получа представа към коя Мианаай би се присъединила тази или онази, ако се стигне до открито разцепление. Може би дори да разбера коя Мианаай има превес тук. Когато настъпеше моментът, всяка информация можеше да се окаже ключова. А моментът щеше да настъпи, в това се чувствах все по-сигурна. Не знаех дали и кога Анаандер Мианаай ще си даде сметка какво съм в действителност, но за момента нямаше начин да се скрия от нея - бях тук, открито, забележимо, при това със Сейварден.
Като се сетих за Сейварден, се сетих за капитана Вел Оск, която толкова държеше да се запознае с нея, а оттам се сетих за капитана на стотна Рубран Оск. За това как Анаандер Мианаай се оплакваше, че позицията на капитана Рубран била неясна, как трябвало да гадае дали капитаната би я подкрепила, или напротив, как не можела да я притисне, за да разбере отговора, нито да я принуди към сътрудничество. Фамилните контакти на капитана Рубран й позволяваха да заеме неутрална позиция и да я запази. Говореше ли нещо това за борбата на Мианаай със самата себе си по онова време?
Дали капитаната на „Милостта на Калр“ също е заела неутрална позиция? Или нещо се е променило в съотношението на силите през времето на моето отсъствие? И какъв извод можех да си направя от факта, че старша инспектора Скааиат не харесва Вел? Сигурна бях, че именно това означаваше физиономията й, когато споменах името на капитаната. Военните кораби не подлежаха на проверки от страна на пристанищните власти - освен координацията по скачване и разкачване, разбира се, - и отношенията помежду им обикновено включваха известно презрение от едната страна и същата доза негодувание от другата, всичко това скрито под слой от любезност. Но Скааиат Оуер не беше от негодуващите, освен това познаваше и двете страни на играта. Дали капитана Вел не я бе засегнала с нещо? Или беше въпрос на лична неприязън без конкретна причина?
Или политическите им симпатии ги поставяха от двете страни на някаква разделителна линия? И къде изобщо би застанала Скааиат Оуер в един разделен Радч? Освен ако не се бе случило нещо, което да промени драстично вижданията й, вярвах, че знам на чия страна ще застане Скааиат Оуер. Колкото до капитана Вел - и „Милостта на Калр“, - не ги познавах достатъчно добре, за да преценя.
Виж, за Сейварден нямах никакви съмнения. Знаех кого ще подкрепи, ако трябва да избира между политически строй, където гражданите си знаят мястото, а Радч се разширява чрез завоевания, и една постзавое- вателна ера, в която анексирания не съществуват, а на високи постове биват издигани граждани с неподходящ акцент и предци. Не хранех никакви илюзии какво би си помислила за лейтенанта Оун, ако се срещнат.