Сейварден вече обясняваше на капитана Вел как стоят нещата с теста й за пригодност. Леденото й спокойствие ме изуми, защото знаех колко се ядоса, кога- то й казах, че смятам да приема поканата. Само дето тук Сейварден беше в естествената си среда. Ако корабът, намерил спасителната й капсула, я беше довел на някое такова място, вместо на малка провинциална станция, нещата сигурно щяха да се развият по съвсем различен начин за нея.
- Безобразие! - възкликна до мен Розово-синята, докато капитана Вел наливаше чай на Сейварден. - Все едно сте дете. Все едно хората не знаят за какво сте подходяща. А имаше време, когато човек можеше да разчита, че администрацията ще си свърши работата прилично. - „Справедливо" звънна като ехо зад последната дума. „Ползотворно“.
- Факт е, граждана, че аз загубих кораба си - каза Сейварден.
- Не по своя вина, капитана - възрази друга цивилна някъде зад мен. - Със сигурност не по своя вина.
- Всичко, което се случва по време на мое дежурство, е моя отговорност и следователно моя вина, граждана - отговори Сейварден.
Капитана Вел махна с ръка в знак на съгласие.
- Така е, но въпреки това идеята да държите отново тестовете е безумна.
Сейварден сведе поглед към чая си, погледна към мен - седях с празни ръце насреща й - и остави своята чаша на масата, без да отпие. Капитана Вел наля чай и ми го предложи, все едно не е забелязала жеста на Сейварден.
- Как ви си струва Радч след хиляда години, капитана? - попита някоя зад мен, докато вземах чашата. - Голяма ли е промяната?
Сейварден така и не посягаше към чашата си.
- В някои отношения има промяна. В други - не.
- Промяната за добро ли е, или за лошо?
- Трудно ми е да кажа - отвърна хладно Сейварден.
- Колко красиво говорите, капитана Сейварден - каза някоя друга. - В наши дни повечето млади хора говорят както им падне. Прекрасно е да чуеш някоя, която говори така изискано като вас.
Устните на Сейварден трепнаха, което би могло да мине за усмивка в отговор на комплимента, но почти със сигурност не беше това.
- Тези нисши къщи и провинциали с акцента си и ужасния си жаргон - съгласи се капитана Вел. - Сериозно. Ето, воините на моя кораб са чудесни, но като ги слушаш как говорят, ще решиш, че не са стъпвали в училище.
- Чиста проба мързел, това е проблемът - изказа се една лейтенанта зад Сейварден.
- Това при второстепенните го няма - каза някоя зад мен, вероятно друга капитана.
- Много неща при второстепенните ги няма - каза друга, коментар, който можеше да бъде разбран двояко, макар че аз бях в голяма степен сигурна какво точно има предвид. - Но тази тема не е безопасна.
- Не е безопасна? - попитах аз, излъчвайки невинност и неосведоменост. - Стига де, едва ли е незаконно да се обсъждат недъзите на младежта. Колко жестоко. Аз пък си мислех, че критикуването на младото поколение е изконна част от човешката природа, една от малкото традиции, които човечеството практикува навсякъде из космоса.
- Освен това - добави Сейварден с тънка усмивка, пробила през маската й, - винаги е безопасно да се оплакваш от нисшите къщи и провинциалите.
- Само така си мислите - каза Розово-синята до мен, разбрала погрешно подтекста в думите на Сейварден. - Ние, уви, много сме се променили от вашето време. Преди е можело да се разчита, че тестовете за пригодност ще подберат подходящите хора за подходящите им назначения. Но някои от решенията, които се вземат напоследък, са напълно необясними. Да не говорим за привилегиите, които се дават на атеисти. - Имаше предвид валскааианите, които всъщност не бяха атеисти, а строги монотеисти. За повечето радчаи тази разлика беше недоловима. - И човешки воини! В наши дни хората се гнусят от второстепенните, само че второстепенните не са напиват и не повръщат на булеварда.
Сейварден издаде звук на съпричастие.
- Никога не съм виждала офицери да се напият толкова, че да повръщат.
- По вашето време може и да е било така - каза някоя зад мен. - Сега е друго.
Розово-синята кривна глава към капитана Вел, която, ако се съдеше по изражението й, най-сетне беше доловила, за разлика от Розово-синята, сарказма в думите на Сейварден.
- С което не казваме, капитана, че вие не поддържате реда на собствения си кораб. Но ако разчитахте на второстепенни, не би имало нужда да поддържате реда.