- Ще подраним за срещата със старшата инспектора.
- Налага ли се да ходим и при онази Оуер? - попита
Сейварден.
- Мисля, че да - казах аз и моментално съжалих, че съм го казала. Не исках Скааиат Оуер да ме вижда сега, в това ми състояние.
- Или пък не? - настоя Сейварден. - Дали да не се приберем право в стаята? Ти може да медитираш, да се молиш или каквото там правиш, после ще вечеряме и ще послушаме музика. Мисля, че така ще е по-добре.
Тревожеше се за мен. Определено. И беше права, че ще е по-добре да се приберем в стаята си. Това би ми дало възможност да се успокоя, да премисля стратегията си.
А Анаандер Мианаай би имала възможност да се отърве от мен без свидетели.
- При старшата инспектора - казах аз.
- Да, почитаема - отвърна Сейварден умърлушено.
Квартирата на Скааиат Оуер представляваше малък лабиринт от коридори и стаи. Тя живееше там заедно с набор от пристанищни инспектори, клиенти и дори клиенти на клиентите. Със сигурност не беше единствената представителка на Оуер тук и къщата вероятно имаше своя централа другаде на станцията, но Скааиат явно предпочиташе пренаселената квартира. Ексцентрично, но Оуер си бяха такива, ексцентрични. Макар че като при повечето от нейната къща, ексцентричността на Скааиат вървеше ръка за ръка с трезва практичност - квартирата се намираше съвсем близо до доковете.
Отвори ни слуга и ни заведе в дневна с под от бял и син камък, стените покрити от пода до тавана с цветя от всякакъв вид, някои тъмнозелени, други по-светли, било с широки листа, било с тесни, някои влачещи се, други с прави стъбла, имаше и такива, които цъфтяха - с единични цветове или на цели гроздове в бяло, червено, лилаво, жълто. Реших, че поне една от съквартирантите на Скааиат им отдава цялото си внимание и време.
Даос Цейт ни чакаше в дневната. Поклони се ниско и като че ли искрено се радваше да ни види.
- Почитаема Брек, граждана Сейварден. Старшата инспектора ще се зарадва, че сте дошли. Седнете, моля. - Махна към столовете, пръснати из стаята. - Ще пийнете ли чай? Или вече сте пили достатъчно? Знам, че сте имали и друга среща днес.
- Бихме пийнали чай, благодаря - казах аз. Всъщност нито аз, нито Сейварден бяхме опитали от чая на срещата с капитана Вел. Но не исках да сядам. Седнех ли, столът щеше да ограничи свободата на движенията ми, ако ме нападнат и трябва да се отбранявам.
- Брек? - тихо каза Сейварден. Усещаше, че нещо не е наред, но нямаше как да ме попита.
Даос Цейт ми връчи чаша чай. Усмихваше се широко и по всичко личеше - искрено. Сляпа за вътрешното ми напрежение, което Сейварден бе доловила безпогрешно. Чудех се как е възможно да не я позная веднага, още от пръв поглед. Да не различа орсианския й акцент.
На какво се бе основавала безумната ми надежда, че ще мога да заблудя Анаандер Мианаай дори за миг?
Не можех да стоя права през цялото време, би било груба обида към домакините ми. Трябваше да седна някъде. Никой от столовете в дневната не изглеждаше подходящ. Но дори седнала, аз бях много по-опасна, отколкото хората тук предполагаха. Пистолетът беше у мен, под сакото, притиснат към ребрата ми, вдъхващ ми увереност. Станцията несъмнено продължаваше да ме наблюдава зорко, тя както и всички Анаандер Мианаай, да, но аз точно това исках. Това все още беше моята игра. Моята. Избери си място. Личбите щяха да паднат по един или друг начин.
Преди да съм събрала кураж да седна, влезе Скааиат Оуер. Скромен набор от бижута както преди, но в онова скъпарско шивашко ателие, където си поръчах дрехите, бях мярнала бледожълтия плат, от който беше ушито елегантното й сако. На десния й маншет проблясваше евтината златна игла масово производство.
Поклони се.
- Почитаема Брек. Граждана Сейварден. Радвам се, че дойдохте. Виждам, че младша Цейт ви е поднесла чай. - Двете със Сейварден кимнахме любезно. - Нека кажа, преди останалите да са пристигнали, че се надявам двете да останете и за вечеря.
- Вчера се опитахте да ни предупредите, нали? - каза Сейварден.
- Сейварден... - започнах аз.
Старша инспектора Скааиат вдигна едната си ръка с красива жълта ръкавица.
- Няма проблем, почитаема. Знам, че капитана Вел има старомодни виждания и обича да ги изтъква. Да говори надълго и нашироко колко по-добре е било всичко, когато децата са уважавали възрастните, а добрият вкус и добрите маниери са се ценели високо. Старата песен на нов глас, която несъмнено сте чували често преди хиляда години, граждана. - Сейварден изсумтя тихо. - Със сигурност сте чули предостатъчно за това как Радч е длъжен да занесе благата на цивилизацията на цялото човечество. И че за тази цел второстепенните са много по-подходящи от човешките воини.