- Е, колкото до последното - каза Сейварден, - аз съм на същото мнение.
- Съвсем естествено. - Долових проблясък на гняв в гласа на Скааиат. Сейварден едва ли го беше усетила, но тя не я познаваше достатъчно добре. - Вероятно не знаете, граждана, но аз командвах човешки воини по време на едно анексиране. - Не го знаеше и изненадата й си пролича. Аз, разбира се, го знаех. И не се изненадах, факт, който нямаше да убегне от вниманието на Станцията. И на Анаандер Мианаай.
Нямаше смисъл да се тревожа за това.
- Вярно е - продължи Скааиат, - че второстепенните не получават заплата и нямат никакви лични проблеми. Правят каквото им кажеш, без да се оплакват и без да коментират заповедите, изпълняват ги добре и докрай. А всичко това не можеше да се каже за моите човешки воини. Повечето от тях бяха добри хора, имайте предвид, но е някак много лесно да забравиш, че враговете, с които се сражаваш, също са хора. Или пък това е защитна реакция на умовете ни, иначе не
бихме могли да ги убиваме. Такива като капитана Вел обичат да изтъкват жестокостите, извършвани от човешките войски, жестокости и зверства, които второстепенните никога не биха допуснали. Сякаш направата на въпросните второстепенни не е била жестокост на свой ред. По-ефективни са, безспорно. - Когато още бяхме в Орс, Скааиат би говорила саркастично по тази тема, но сега говореше сериозно. Внимателно и прецизно. - И ако още се разширявахме, щяхме да ги използваме, по принуда. Защото не бихме могли да се разширяваме само с човешки воини, не и задълго. А ние сме създадени да се разширяваме, правим го повече от две хиляди години и да спрем би означавало да се променим из основи. За момента повечето хора не си дават сметка за това, не се замислят. И няма да се замислят, докато промяната не засегне пряко собствения им живот, което още не се е случило. За повечето това е един абстрактен въпрос, но не и за хора като капитана Вел.
- Но капитана Вел напразно вдига шум - каза Сей- варден. - Тя, както и другите. Лордата на Радч вече го е решила, по някакви свои причини. Глупаво е да се говори срещу решенията й.
- Може да реши и друго, ако бъде убедена да премисли - отговори Скааиат. Все още стояхме прави. Аз бях твърде напрегната, за да седна, Сейварден - твърде развълнувана, а Скааиат ми се струваше ядосана. Даос Цейт стоеше неподвижно и се преструваше, че не чува всичко това. - Или пък решението е знак, че лордата на Радч се е поддала на външно, враждебно влияние. Хората като капитана Вел категорично не одобряват засилените ни контакти с чужди интелигентни видове. Радч открай време е поборник на цивилизацията, а цивилизацията винаги е била свързана единствено с човечеството, чисто и непокварено. Тоест контактите с не-човеци са нещо вредно за нас, защото не-човеците трябва да бъдат избивани по правило и традиция.
- Това ли е основната причина за събитията на станция Име? - попита Сейварден. Явно бе размишлявала върху този именно проблем по пътя ни дотук. - Някоя е решила да създаде база и да складира второстепенни, и... и какво? Да постави въпроса на масата? Та това е бунт. Държавна измяна. И защо някоя би говорила по този начин сега, като Вел и нейната свита? Освен ако не са пропуснали някоя, когато са арестували отговорните за случилото се на Име. А сега позволяват на шепа хора да надигат глави и да вдигат шум и след като сметнат, че всички замесени са излезли на открито... - Вече не криеше гнева си. Догадката й беше доста добра между другото. Като нищо можеше да е вярна. В зависимост от това коя Анаандер Мианаай имаше превес тук. - Защо не ни предупредихте?
- Опитах се, граждана, но явно е трябвало да говоря по-открито. А и не бях сигурна, че капитана Вел е отишла толкова далече. Знаех само, че идеализира миналото по начин, с който аз не мога да се съглася. Дори най-благородните и най-добронамерените хора на света не могат да превърнат едно анексиране в добро нещо. Аргументът, че второстепенните са ефективни и удобни, според мен не е довод в полза на употребата им. Употребата им не прави нещата по-добри, просто изглеждат малко по-чисти, това е.
И то само ако си затвориш очите за факта какво всъщност представляват второстепенните.
- Кажете ми - започнах аз, като едва не добавих „лейтенанта“, но се спрях навреме. - Кажете ми, старша инспектора, какво се случва с хората, които чакат да бъдат превърнати във второстепенни?
- Някои още са на склад или на военните транспортни кораби - отговори Скааиат. - Но повечето бяха унищожени.
- Е, това подобрява значително нещата - казах аз сериозно. И със спокоен тон.