- Оуер са били срещу това от самото начало - каза Скааиат. Имаше предвид постоянното разширяване, а не разширяването по принцип. А и Радч използваше второстепенни много преди Анаандер Мианаай да се превърне в онова, което беше. Просто не са били толкова много. - Нашите лорди нееднократно са изразявали становището си пред лордата на Радч.
- Но не са отказали да печелят от анексиранията. - Стараех се гласът ми да е неутрален. Любезен.
- Толкова е лесно да следваш течението, нали - каза Скааиат. - Особено когато, както сама посочихте, имаш печалба от това. - Свъси вежди, кривна леко глава и се заслуша в нещо, което чуваше само тя. Погледна въпросително към мен, после и към Сейварден. - Службата за сигурност е тук, на вратата. Пита за граждана Сейварден. - Едва ли само „питаха". - Извинете ме за момент. - Излезе в коридора, последвана от Даос Цейт.
Сейварден ме погледна със странно спокойствие.
- Все по-често си мисля, че щеше да ми е по-добре, ако си бях останала замръзнала в спасителната капсула. - Усмихнах се, но явно това не я убеди. - Добре ли си? Откакто си тръгнахме от чайната, изглеждаш странно. Проклета да е Скааиат Оуер задето говори с недомлъвки! Тези Оуер вечно дрънкат неприятни неща. А точно сега реши да е дискретна!
- Добре съм - излъгах аз.
В същия миг Скааиат се върна с граждана в светлокафявата униформа на службата за сигурност, която се поклони и каза на Сейварден:
- Граждана, бихте ли ме последвали заедно с тази особа?
Любезността беше чиста формалност, разбира се. Никоя не отказва на службата за сигурност. Дори да се опитахме, навън имаше подкрепления, които да ни принудят. Хората, които ни бяха проследили от срещата при капитана Вел, не бяха от местната служба за сигурност. Бяха или от специалните служби, или дори от личната гвардия на Анаандер Мианаай. Лордата на Радч беше сглобила картинката и бе решила да ме отстрани преди да съм нанесла сериозни щети на плановете й. Но за това вече бе твърде късно. Тя ме следеше с цялото си, нераздвоено внимание. Фактът, че беше пратила службата за сигурност да ме арестува, вместо някоя агента от специалните да ме убие бързо и без много шум, доказваше това.
- Разбира се - отговори Сейварден, образец на спокойствие и учтивост. И как иначе? Знаеше, че самата тя не е направила нищо лошо, а мен ме смяташе за агента на специални служби, която работи за самата Анаандер, така че защо да се тревожи? Но аз знаех, че моментът най-сетне е дошъл. Личбите, които се въртяха във въздуха вече близо двайсет години, сега най- сетне щяха да паднат и да ми покажат - да покажат на Мианаай - подредбата си.
Офицерата от службата за сигурност каза невъзмутимо:
- Лордата на Радч иска да разговаря с вас насаме, граждана. - Мен дори не ме погледна. Вероятно не знаеше защо са я пратили да ни заведе при лордата на Радч, не си даваше сметка, че съм опасна, че ще й трябва подкреплението, което чакаше в коридорите на станцията. Може би дори не знаеше, че са пратили такова подкрепление.
Пистолетът все така беше под сакото ми, както и допълнителни пълнители. Дрехата падаше свободно и прикриваше издутините. Анаандер Мианаай едва ли подозираше какво съм планирала.
- За аудиенцията ми ли става въпрос? - попита Сейварден.
Офицерата от сигурността вдигна рамене.
- Не знам, граждана.
Анаандер Мианаай не би могла да знае с каква цел съм дошла, знаеше само, че съм изчезнала преди двайсетина години. Част от нея вероятно знаеше, че е била на борда ми при моето последно пътуване, ала никоя част от нея не можеше да знае какво е станало след като избягах през портал от системата на Шис’урна.
- Попитах - каза старша инспектора Скааиат - дали може първо да пием чай и да вечеряме. - Фактът, че изобщо е дръзнала да попита, говореше красноречиво за отношенията й със службата за сигурност. Фактът, че й е било отказано, говореше красноречиво за неотложността на този арест, а че е арест бях повече от сигурна.
Офицерата махна извинително.
- Такива заповеди получих, старша инспектора. Граждана.
- Разбира се - каза Скааиат, съвсем спокойно, но аз я познавах и различих тревогата в гласа й. - Граждана Сейварден. Почитаема Брек. Ако мога да ви съдействам с нещо, моля, не се колебайте да ме потърсите.
- Благодаря ви, старша инспектора - казах и се поклоних. Страхът и несигурността ми, нарастващата паника се отредиха. Неподвижност се беше завъртяла, превръщайки се в Движение. А Правда щеше всеки миг да падне пред мен, ясна и недвусмислена.
Офицерата от службата за сигурност ни заведе не до централния вход на палатата, а до храма, тих и пуст по това време на деня, когато повечето хора бяха на гости или си седяха у дома и пиеха чай със семействата си. Млада жреца седеше зад полупразните кошници с цветя, отегчена и мрачна. Стрелна ни с негодуващ поглед, когато прекрачихме прага, но дори не обърна глава, когато минахме покрай нея.