Прекосихме централното помещение - четириръката Амаат се издигаше над главите ни, въздухът още миришеше на тамян и на цветята, струпани на висока купчина до коленете на богинята - и се отправихме към малък параклис в един ъгъл, посветен на някакъв древен и полузабравен провинциален бог, поредната персонификация на абстрактни идеи, каквито съществуват в повечето пантеони - в този конкретен случай олицетворение на законната политическа власт. Явно когато са строили храма никоя не е поставяла под съмнение правото на въпросния бог да съжителства рамо до рамо с Амаат, но изглежда впоследствие е изпаднал в немилост поради промяна в демографския състав на местното население или просто защото модите са се сменили. Или пък го е застигнало нещо по-зловещо.
В стената зад образа на бога с плъзгане се отвори панел. Зад панела стоеше въоръжена и бронирана стража, оръжието си беше прибрала в кобур, но държеше ръката си близо до него, сребристата броня покриваше лицето й. Второстепенен, помислих си, но не можех да съм сигурна. Запитах се, както често се бях питала през последните двайсет години, как е организирана охраната на палатата. Със сигурност не я охраняваше Станцията. Възможно ли беше стражите на Анаандер Мианаай също да са някаква част от самата нея?
Сейварден ме погледна с раздразнение. Стори ми се и леко уплашена.
- Не подозирах, че съм достатъчно важна да ме вкарват през тайния вход. - Макар че едва ли бе чак толкова таен, просто не толкова видим и често използван като онзи на булеварда.
Офицерата от службата за сигурност вдигна отново рамене, но този път не каза нищо.
- Е - рекох в отговор на въпросителния й поглед. Явно Сейварден все още вярваше, че всичко това се дължи на моя „специален“ статут. Прекрачих през прага и минах покрай неподвижната стража, която не погледна нито към мен, нито към Сейварден. Панелът се затвори след нас.
21.
Голият коридор ни отведе до друга врата, а зад нея имаше стая четири на осем метра и е три метра височина от пода до тавана. Зелени лози се катереха по стените на специални подпори. Светлосините стени зад зеленината създаваха илюзия за простор и стаята изглеждаше значително по-голяма от реалните си размери - последна проява на една отмиращо модно увлечение по фалшивия простор, изгубило популярността си преди повече от петстотин години. В дъното имаше подиум, а на стената зад него, в лозите, висяха изображения на четирите Еманации.
На подиума стоеше Анаандер Мианаай - две Анаандер Мианаай. Реших, че удвоеното присъствие се дължи на силно любопитство, макар че самата Мианаай вероятно бе дала пред себе си друго обяснение.
Приближихме се на три метра от лордата на Радч, след което Сейварден първо коленичи, а после се просна ничком. Аз, на теория, не бях радчаи, не бях поданица на Анаандер Мианаай. Но Мианаай знаеше коя съм в действителност, всичко сочеше, че знае. Не би ни призовала по този начин, ако не знаеше. Въпреки това не коленичих, не се поклоних дори. Поведението ми не предизвика нито изненада, нито негодувание.
- Граждана Сейварден Вендаай - каза лордата отдясно. - На какво по-точно си играеш?
Раменете на Сейварден трепнаха, сякаш е понечила инстинктивно да скръсти ръце, нещо невъзможно, предвид че лежеше по очи на пода.
Лордата отляво каза:
- Поведението на „Правдата на Торен“ и така е достатъчно неприемливо и странно. Да влезе в храма и да оскверни приношението! Защо, за бога? И какво да кажа сега аз на жреците?
Пистолетът беше под сакото ми, незабелязан. Аз бях второстепенен. Второстепенните са пословични с безизразните си лица. Лесно ми беше да скрия усмивката си.
- Ако милордата благоволи... - вмъкна Сейварден в паузата след последния въпрос. Прозвуча задъхано, вероятно имаше проблем със самоконтрола. - Как... не разби...
Л ордата отдясно се изсмя с презрение.
- Граждана Сейварден е изненадана и не разбира за какво говоря - каза същата Мианаай. - А ти, „Правдата на Торен“. Опита се да ме измамиш. Защо?
- Когато за пръв път се досетих кой си - каза другата Мианаай, преди да съм отговорила, - отхвърлих догадката като безумна. Поредната отдавна изгубена личба, която се търкулва в краката ми. Наблюдавах те да видя какво ще направиш, опитвах се да проумея какво стои зад необяснимото ти поведение.