И ето го - момента, за който бях работила почти двайсет години. Който бях чакала. Бояла се бях, че няма да го дочакам.
Първо - казах аз, - както несъмнено вече подозираш, ти беше на борда на „Правдата на Торен“ и имен- но ти го унищожи. Проби топлинния щит на двигателите, след като откри, че вече си ме подчинила на волята си, вербувала си ме, ако щеш, пак самата ти, известно време преди това. Ти воюваш със самата себе си. Разделена си най-малко на две, може и на повече.
И двете Мианаай примигнаха и преместиха леко тежестта си, само с милиметър, ако не и по-малко, по начин, който познавах. Помнех го от Орс, когато комуникациите прекъснаха. Поредната блокираща комуникациите кутия. Някаква част от Анаандер Мианаай явно се е притеснявала какво бих могла да кажа и е чакала с пръст на копчето за включване. Запитах се каква площ покрива комуникационното затъмнение и коя Мианаай го е задействала в закъснял опит да скрие разкритието ми от самата себе си. Чудех се какво ли е чувството да знаеш, че този разговор лице в лице с мен може да доведе единствено до катастрофа, но да си принудена, поради самото естество на войната със себе си, да го проведеш. Мисълта затова подобри за кратко настроението ми.
- Второ. - Бръкнах под сакото си, извадих пистолета и тъмносиньото на ръкавицата ми се разля в бялото, което оръжието беше копирало от ризата ми. - Смятам да те убия.
И се прицелих в дясностоящата Мианаай.
Която започна да пее с не особено приятен баритон, на език, мъртъв от десет хиляди години:
Човекът, човекът, човекът с оръжията.
Не можех да помръдна. Не можех да натисна спусъка.
Бойте се от човека с оръжията. Треперете.
Чуйте бойния вик, бронята от желязо сложете.
Човекът, човекът, човекът с оръжията.
Бойте се от човека с оръжията. Треперете.
Не би трябвало да знае тази песен. Защо би се заровила Анаандер Мианаай в забравените валскааиански архиви, защо би си направила труда да учи песен, която не е звучала - освен от моята уста - хиляди години преди самата тя да се роди?
- Едно Еск от „Правдата на Торен" - каза дясностоящата Мианаай, - застреляй моето въплъщение, което стои отляво на въплъщението, което ти говори.
Мускулите се задвижиха по своя воля, без да ги насочвам. Прицелих се наляво и стрелях. Лявостоящата Мианаай се строполи на пода.
Дясностоящата каза:
- А сега трябва да се изпреваря и да стигна първа до доковете. Колкото до теб, Сейварден, знам, че си объркана, но беше предупредена.
- Къде научи тази песен? - попитах аз. Извън това все още не можех да помръдна.
- От теб - каза Анаандер Мианаай. - Преди сто години, на Валскаай. - Значи това беше онази Анаандер, която бе започнала реформите, довели до разглобяването на радчайските кораби за старо желязо. Онази, която първа ме беше посетила тайно на Валскаай и ми бе заложила онези заповеди, които усещах, но не виждах. - Помолих те да ме научиш на песен, която е най-малко вероятно да бъде запята от друга, после я въведох като код за достъп и скрих това от теб. Силите ни са изравнени, моите и на моя враг. Единственото ми предимство е онова, което би могло да ми хрумне, до- като съм отделена от себе си. И в онзи ден ми хрумна, че никога не съм ти обръщала достатъчно внимание - на теб, Едно Еск. На онова, в което би могъл да се превърнеш.
- На нещо като теб - предположих аз. - Нещо отделно от цялото.
Ръката ми още беше протегната, пистолетът сочеше към стената отсреща.
- Застраховка - поправи ме Мианаай. - Достъп, който не бих се сетила да потърся, за да то изтрия или деактивирам. Колко умно от моя страна. И сега тази стара история ми се стоварва на главата като гръм от ясно небе. Всичко това, изглежда, се случва, защото ти обърнах внимание, конкретно на теб, и защото никога не съм ти обръщала внимание. Сега ще ти върна контрола върху тялото ти, защото така ще си по-ефективен, но няма да можеш да стреляш по мен.
Отпуснах ръката си покрай тялото.
- Кое „мен“?
- Какво ви се е стоварило на главата? - попита Сей- варден все така от пода. И добави: - Милорда.
- Раздвоена е. Буквално - обясних аз. - Започнало е на Гарседд. Била е ужасена от онова, което е сторила, но не е могла да реши как да реагира. Оттогава тайно действа против себе си. Реформите - премахването на второстепенните, краят на анексиранията, по-големи- те възможности за кариерно израстване на малките къщи - са нейно дело. А станция Име е дело на другата й част. Създаването на база и складирането на ресурси, с които да поведе война срещу самата себе си и да възстанови предишния ред. И през цялото време се е преструвала - целокупно, - че не знае какво се случва, защото признае ли го, конфликтът ще излезе наяве и ще стане неизбежен.