Анаандер Мианаай спря и се обърна да ме погледне.
- Онова не бях аз. Помогни ми сега, защото съм почти сигурна, че и в момента водя борба с другата Мианаай. Не бях готова да действам открито, но ти ме принуди. Помогни ми да я унищожа и да я отстраня от себе си.
- Не можеш - казах аз. - Знам каква си, знам го по- добре от всяка друга. Не можеш да я отстраниш, да я изрежеш, без да унищожиш самата себе си. Защото тя е ти.
- Стигна ли до доковете - каза Анаандер Мианаай, сякаш това беше отговор на казаното току-що от мен, - лесно ще намеря кораб. Всеки цивилен кораб ще ме откара където поискам, без да задава въпроси. Всеки боен кораб... също, може би. Но поне в едно съм сигурна. Едно Еск от „Правдата на Торен“, напълно сигурна. Аз имам повече кораби от нея.
- Тоест? - попита Сейварден.
- Тоест - предположих аз - другата Мианаай вероятно би загубила в открита битка, следователно има основателни причини да ограничи щетите, да ограничи разцеплението. - Виждах, че Сейварден не разбира за какво говоря. - Крила е раздвоението от себе си, за да избегне войната, но сега цялото й присъствие тук...
- Повечето от моето присъствие във всеки случай - поправи ме Анаандер Мианаай.
- Сега, когато аз го изрекох на глас, вече не може да го игнорира. Тук поне. Но би могла да направи така, че информацията да не стигне до другите й части, които не са тук. Или поне да отложи разкритието, докато подсили позициите си.
Очите на Сейварден се разшириха. Най-сетне беше проумяла за какво става въпрос.
- Ще трябва да унищожи порталите по най-бързия начин. Но това няма да свърши работа. Сигналът пътува със скоростта на светлината. Няма начин да го изпревари.
- Информацията още не е напуснала станцията - каза Анаандер Мианаай. - Винаги има известно забавяне. Много по-ефективно ще е да се унищожи палатата. - Тоест да прицели кораб в станцията и да я изпари заедно с всичко живо на нея. - И ще трябва да унищожа цялата палата, за да спра разпространението на информацията. Паметта ми не се съхранява само на едно място. Организирана е така, че да възпрепятства злонамерена намеса или унищожение.
- Мислиш ли - попитах аз, докато Сейварден мълчеше онемяла, - че дори ти би могла да накараш някой „Меч" или „Милост“ да направи това? Дори с нужните кодове за достъп?
- Сериозно ли ми задаваш този въпрос? - попита Анаандер Мианаай. - Знаеш, че аз мога да го направя.
- Знам - съгласих се. - Кой вариант предпочиташ?
- Нито един от възможните понастоящем варианти не е особено добър. Загубата на палатата или на порталите - или и на двете - ще предизвика безпрецедентен хаос в целия радчайски космос. Хаос, който, заради самите размери на това място, ще трае с години. Не- разрушаването на палатата - и на порталите, защото те все още са сериозна част от проблема - ще предизвика още по-страшни последствия в дългосрочен план.
- Скааиат Оуер знае ли какво става? - попитах аз.
- Оуер са трън в задника ми вече почти три хиляди години - каза Мианаай. Спокойно. Сякаш водехме най- обикновен разговор за дребни неща, колкото да минава времето. - Толкова много морално негодувание! Човек би си помислил, че специално селекционират тази черта в семейството, но дори далечните им братовчеди, които не са в генетично родство с централния клон, проявяват въпросната склонност. Отклоня ли се и на сантиметър от пътя на приличието и правдата, Оуер първи ще дотичат да ме уведомят.
- Тогава защо не се отървете от тях? - попита Сей- варден. - Защо сте назначили една от тях за старша инспектора на станцията?
- Защото болката е предупреждение - отговори Анаандер Мианаай. - Какво ще стане, ако отстраните целия дискомфорт от живота си? Не - продължи Мианаай, подминавайки очевидната тревога, завладяла Сейварден при последните й думи, - аз ценя това морално негодувание. Окуражавам го дори.
- Нищо подобно - казах аз. Вече бяхме излезли на булеварда. Служители на сигурността и военни се опитваха да наложат ред. Хората бяха уплашени, много от тях имаха импланти, чрез които да получават информация от Станцията, а тя внезапно бе замлъкнала без никакво обяснение.
Корабна капитана, която не познавах, ни забеляза и тръгна с бърза крачка към нас.
- Милорда - каза и се поклони.
- Махнете тези хора от булеварда, капитана - каза Анаандер Мианаай, - и разчистете коридорите. Бързо и без много шум. Агентите от службата за сигурност ще ви помогнат. Вече работя по отстраняването на проблема.
Докато Анаандер Мианаай говореше, някакво движение привлече погледа ми. Оръжие. Задействах инстинктивно бронята си и в същия миг познах онази с оръжието - беше от онези, които ни следваха тайно по булеварда точно преди службата за сигурност да ни задържи. Лордата на Радч явно бе изпратила заповеди, преди да задейства устройството си и да прекъсне всички комуникации. Преди да разбере за гарседдайския пистолет.