- Старшата инспектора нареди да не пускам никого. -Очите й бяха отворени широко, гласът й потрепваше. Погледна Анаандер Мианаай. - Особено вас.
Анаандер Мианаай се изсмя.
- Млъкни - казах й. - Иначе Сейварден ще те застреля.
Анаандер Мианаай вдигна вежда: явно не вярваше, че Сейварден е способна на такова нещо, но все пак млъкна.
- Даос Цейт - казах аз на родния й език. - Помниш ли деня, когато дойде в къщата на лейтенанта Оун и завари там тираната? Уплаши се, като я видя, и ме стисна за ръката. - Очите й се разшириха още, макар това да изглеждаше невъзможно. - Сигурно си се събудила преди всички други у дома, иначе не биха те пуснали да дойдеш след случилото се предната вечер.
- Но...
- Трябва да говоря със Скааиат Оуер.
- Ти си жив! - каза тя. все така ококорена, неспособна да ми повярва докрай. - А лейтенантата... старшата инспектора толкова ще се...
- Тя е мъртва - прекъснах я. - Аз съм мъртъв. Само това остана от мен. Трябва да говоря със Скааиат Оуер веднага. Тираната ще остане тук, а ако се опита да ти спретне някой номер, удари я колкото можеш по-силно.
Смятала бях, че Даос Цейт е преди всичко изумена, но сега видях, че очите й се пълнят със сълзи и една капва върху ръкава на ръката, с която стискаше палката.
- Добре - каза младшата инспектора. - Ще го направя.
Погледна към Анаандер Мианаай и вдигна лекичко палката, леко, но заплашително. Зачудих се защо Оуер я е пратила на пост тук сам-сама.
- Какво прави в момента старшата инспектора?
- Прати хора да заключат ръчно всички докове. - Това изискваше много хора и много време. И обясняваше защо Даос Цейт охранява коридора еднолично. Сетих се за капаците против буря, които жителите на Долния град спускаха масово. - Каза, че било точно като онази нощ в Орс и че сигурно е дело на тираната.
Анаандер Мианаай слушаше всичко това и изглеждаше някак объркана. Сейварден, от своя страна, изглежда, затъваше все по-дълбоко в състоянието си на шок и вече нищо не можеше да я учуди.
- Не мърдай оттук - казах на Анаандер Мианаай, на радчайски. - Или Даос Цейт ще те зашемети с палката.
- Да, това и аз го схванах - каза Анаандер Мианаай. - Видно е, че не съм оставила у вас добро впечатление при последната ни среща, граждана.
- Вие убихте всички онези хора - каза Даос Цейт. Още две сълзи се стекоха по лицето й. - И стоварихте вината върху лейтенантата.
Помислих си, че е твърде млада да изпитва толкова силни чувства във връзка с онези събития.
- Защо плачеш?
- Страх ме е. - Не сваляше очи от Анаандер Мианаай и не отпускаше палката и на милиметър.
Това ми се стори напълно логично.
- Хайде, Сейварден - казах и минах покрай Даос Цейт.
Някъде напред се чуваха гласове, близо до външния офис, зад завоя. Една крачка, после още една. Не че някога е било различно.
Сейварден въздъхна издълбоко. Може да беше задушен в зародиш смях или нещо, което е искала да каже, но е премислила и преглътнала.
- Е - каза след това, - оцеляхме след моста.
- Онова беше лесно. - Спрях и погледнах под брокатеното си сако с колко пълнители разполагам, макар отлично да знаех бройката. Извадих един изпод колана на панталона си и го преместих в джоба на сакото. Това сега няма да е лесно. Нито ще завърши толкова добре. С мен ли си?
- Винаги - каза тя. Все още говореше учудващо спокойно, макар да бях сигурна, че е на ръба на припадъка. - Не съм ли го казвала вече?
Не разбрах какво има предвид, но не му беше сега времето да се чудя или да питам.
- Да вървим тогава.
22.
Свихме зад ъгъла. Стисках пистолета в ръка. Външният офис се оказа празен. Не и тих обаче. Гласът на старша инспектора Скааиат се чуваше през стената, леко приглушен.
- Оценявам това, капитана, но сигурността на доковете е основната ми задача.
Не можах да различа отговора през стената, но гласът ми се стори познат.
- Няма да променя решението си, капитана - отговори Скааиат Оуер, докато със Сейварден пресичахме външния офис към широкото фоайе отпред.
Капитана Вел стоеше с гръб към отворена асансьорна шахта заедно с една лейтенанта и две воини зад себе си. По кафявата куртка на лейтенантата още имаше трохи от паста. Явно се бяха спуснали по шахтата, защото бях почти сто процента сигурна, че Станцията контролира асансьорите. Пред нас, с лице към тях и към всички богове във фоайето, стоеше Скааиат Оуер с още четири пристанищни инспектори. Капитана Вел ме видя, видя Сейварден, смръщи изненадано чело и каза: