- Капитана Сейварден.
Старша инспектора Скааиат не се обърна, но аз лесно можех да се досетя какво си мисли - че е оставила Даос Цейт да пази задния вход съвсем сама.
- Тя е добре - казах на Скааиат, а не на капитана Вел. - Позволи ми да мина. - А после, без да съм го обмисляла, сякаш по своя воля, от устата ми излязоха следните думи: - Лейтенанта, това съм аз, Едно Еск от „Правдата на Торен“.
Веднага щом го казах, разбрах, че ще се обърне. Вдигнах пистолета и го насочих към капитана Вел.
- Не мърдайте, капитана.
Не че беше помръднала. Тя и останалите от „Милостта на Калр“ ме зяпаха изумено.
Скааиат Оуер се обърна.
- Даос Цейт не би ме пуснала иначе - казах аз. И си спомних обнадеждения въпрос на момичето. - Лейтенанта Оун е мъртва. „Правдата на Торен“ е унищожен. Само аз останах.
- Лъжеш - каза тя, но макар да следях основно капитана Вел и другите, видях, че ми вярва.
Една от асансьорните врати се отвори с неравномерно движение и от кабинката изскочи Анаандер Мианаай. После още една. Първата се обърна с вдигнати юмруци точно когато втората се нахвърли върху нея. Воините и пристанищните инспектори се дръпнаха инстинктивно от боричкащите се Анаандери и ги скриха от погледа ми.
„- Милостта на Калр“, отдръпнете се! - извиках.
Воините реагираха моментално, дори капитана Вел се отдръпна. Стрелях два пъти, уцелих първата Анаандер Мианаай в главата, другата - в гърба.
Всички стояха втрещени. В дълбок шок.
- Старша инспектора - казах аз, - в никакъв случай не допускайте лордата на Радч да стигне до „Милостта на Калр“. Стигне ли до кораба, тя ще пробие топлинния щит на двигателите му и ще унищожи всички ни.
Едната Анаандер още беше жива, опитваше се да стане.
- Разбрала си го на обратно - изхъхри тя през кървава пяна. „Умира - помислих си, - освен ако много скоро не получи медицинска помощ“. Но смъртта й едва ли имаше значение, защото това тяло беше само едно от хилядите. Чудех се какво ли става в частния център на палатата, какво ли насилие се вихри там. - Не мен искаш да застреляш.
- Ако си Анаандер Мианаай - казах аз, - значи искам да те застрелям.
Която и фракция да представляваше тази Мианаай, явно не беше чула целия разговор, провел се в залата за аудиенции, защото все още смяташе, че е възможно да съм на нейна страна.
Тя простена и за миг си помислих, че е умряла. Но после тя промълви:
- Сама съм си виновна. - И добави: - Ако бях на свое място... - кратък миг на горчива усмивка - щях да ида в службата за сигурност.
Само дето, за разлика от личната гвардия на Анаандер Мианаай (и агентите, спретнали ми засада на булеварда), служителите на сигурността бяха въоръжени със зашеметяващи палки, а броните им се състояха от каски и жилетки. Никога не се бяха изправяли срещу противник с истински оръжия. Аз имах пистолет и поради природата си бях смъртоносна. Умиращата пред мен Мианаай явно бе пропуснала и тази част от разговора.
- Забеляза ли пистолета ми? - попитах. - Позна ли го?
Не беше с броня, затова и не си беше дала сметка, че съм я простреляла с оръжие, различно от всяко друго.
„Не й е стигнало време или капацитет - помислих си - да се запита как е възможно някоя на станцията да притежава оръжие, за което тя не е уведомена“. Или може би просто беше решила, че съм я простреляла с оръжие, което сама е скрила от себе си. Сега обаче разбра. За разлика от всички останали, освен Сейварден, която вече знаеше за пистолета.
- Мога просто да си стоя тук и да убивам всяка, която излезе от асансьорите. Точно както застрелях теб. Имам много муниции.
Тя не отговори. По моя преценка й оставаха броени минути живот преди шокът от раната да я довърши.
Преди някоя от „Милостта на Калр“ да е реагирала, десетина агенти от службата за сигурност с каски и жилетки се спуснаха по асансьорната шахта. Първите се изсипаха в коридора и спряха, втренчили невярващи погледи в двете Мианаай, които лежаха мъртви на пода.
Казала бях истината - можех да ги застрелям сега, както си стояха зяпнали и беззащитни. Но не исках.
- Агенти - казах с най-твърдия си и авторитетен глас, като едновременно е това си отбелязах кой пълнител е най-близо до ръката ми. - Чии заповеди изпълнявате?
Старшата агента се обърна и ме зяпна, после видя Скааиат Оуер и нейните пристанищни инспектори, настръхнали срещу капитана Вел и нейните хора. Поколеба се в опит да ни намести в някаква позната й конфигурация.
- Лордата на Радч ми нареди да подсигуря доковете - отвърна тя. Още докато говореше видях как направи връзката между мъртвите Мианаай и пистолета, който държах. Пистолет, какъвто не би трябвало да имам.