- Вече се погрижих за доковете - каза старша инспектора Скааиат.
- С цялото ми уважение, старша инспектора - каза старшата агента от службата за сигурност. - Лордата на Радч трябва да стигне до портал, за да повика помощ. Наредено ни е да й осигурим безопасен коридор до някой кораб.
- Защо не е поставила тази задача на личната си гвардия? - попитах аз. Вече знаех отговора, за разлика от старшата агента. Личеше си, че изобщо не й е хрумнало да си зададе този въпрос.
Капитана Вел каза отривисто:
- Совалка на моя кораб е скачена на док. С радост ще откарам лордата където поиска. - И придружи думите си с остър поглед към Скааиат Оуер.
Нямаше съмнение, че в шахтата зад агентите има още една Анаандер Мианаай.
- Сейварден - казах аз, - заведи старшата агента при инспектора Даос Цейт. - Обърнах се към старшата агента да успокоя страховете й. - Това ще ви изясни някои неща. Пак ще ни превъзхождате числено и ако не се върнете до пет минути, хората ви ще могат да ме повалят. - Или да се опитат. Едва ли си бяха имали работа с второстепенен и нямаха представа колко опасна мога да бъда.
- А ако не го направя? - попита старшата агента.
Оставила бях лицето си безизразно, но сега се усмихнах в отговор, от сладко по-сладко.
- Пробвайте, пък да видим.
Усмивката я стресна, а и старшата агента очевидно нямаше представа какво се случва и го знаеше, знаеше, че събитията не се вписват в разбираема за нея конфигурация. Целият й професионален опит вероятно се свеждаше до усмиряване на подпийнали граждани и спорове между съседи.
- Пет минути - каза тя.
- Точно така - казах аз, все така усмихната. - Ще ви помоля да оставите палката си тук.
- Насам, граждана - подкани я любезно Сейварден, точно като слуга на високопоставена особа.
Когато излязоха, капитана Вел каза напрегнато:
- Сигурност, въпреки пистолета ние сме повече от тях.
- Тях. - Следващата по чин офицера от службата за сигурност очевидно още беше объркана, още не можеше да осъзнае случващото се. Освен това агентите от сигурността бяха свикнали да гледат на старша инспектора Скааиат и нейните пристанищни инспектори като на съюзници. Имаше и друго, разбира се - офицерите от флота се отнасяха към пристанищните власти и към местната служба за сигурност с известно презрение, факт. който агентите от сигурността бяха изпитали на собствен гръб. - Кои „тях“?
На лицето на капитана Вел се изписа раздразнение и объркване.
През цялото това време агентите от службата за сигурност, които бяха стъпили на етажа, си разменяха тихи реплики с колегите си. които още висяха в асансьорната шахта. Сигурна бях, че с тях има Анаандер Мианаай и че пистолетът ми е единствената причина тя да не прати агентите срещу мен - въпреки данните от Станцията и от собствените й сензори Мианаай си беше дала сметка, че имам оръжие. Важно беше да защити конкретното си тяло, защото не можеше да разчита на останалите. Това, както и известното забавяне, докато въпросите и отговорите се предадат от гражда- на на граждана нагоре и надолу по шахтата, беше причината да се въздържа от действия досега, но много скоро щеше да направи своя ход.
И сякаш в отговор на мисълта ми шепотът откъм шахтата стана по-интензивен, а агентите от сигурността се размърдаха по начин, който ми подсказа, че ще атакуват всеки момент.
И точно тогава се върна старшата агента. В очите й се четеше нескрит ужас. Спря и каза на разколебаните си колеги:
- Не знам какво да правя. Току-що говорих с лордата на Радч, в другия офис, и тя каза, че старшата инспектора и тази... тази особа изпълняват нейни преки заповеди и че не трябва да допускаме нито една Анаандер Мианаай на доковете или на борда на който и да било кораб, при никакви обстоятелства. - Страхът и объркването й се виждаха с просто око.
Знаех какво й е, но нямах време да й съчувствам.
- Обърнала се е към вас вместо към личната си гвардия, защото гвардеите й са против нея, а нищо чудно да се сражават и помежду си - казах. - В зависимост коя гвардея от коя Мианаай е получила заповеди.
- Не знам на кого да вярвам - каза старшата агента. Аз обаче сметнах, че естествената склонност на агентите от сигурността да си сътрудничат с пристанищните инспектори може да наклони везните в наша полза.
Колкото до капитана Вел и нейните хора, те бяха изгубили инициативата, пропилели бяха шанса си да ме обезоръжат, нещо почти невъзможно сега, когато агентите от сигурността бяха разколебани и изглеждаха склонни да минат на наша страна заедно със зашеметяващите си палки. Може би щеше да е друго, ако воините от „Милостта на Калр“ бяха виждали истинска битка в живота си, истински врагове, а не просто противников отбор по време на тренировка. Ако не бяха прекарали години наред на борда на кораб от клас „Милост“ с основната задача да транспортират доставки или да извършват дълги и скучни патрули. Или да карат дълги отпуски в провинциални палати и да ядат пасти.