Най-малкото и на пръв поглед най-незначително събитие е част от сложното цяло и да проумееш защо определена прашинка пада по определена траектория и завършва пътя си на определено място означава да проумееш волята на Амаат. Няма такова нещо като „обикновено съвпадение“. Нищо не се случва по силата на шанса, а само според замисъла на Бог.
Или така поне учи официалната радчайска догма. Самата аз така и не проумях добре религията като такава. Това не беше част от изискванията към мен. И макар да са ме направили радчаите, аз не съм радчаи. Не знаех нищо за волята на боговете, не се интересувах от нея. Знаех само, че ще падна там, където са ме хвърлили, където и да е това.
Взех раницата си от машината, отворих я, извадих допълнителен пълнител и го прибрах под якето си близо до пистолета. Сложих раницата на гърба си, заобиколих возилото и отворих вратата от другата му страна.
- Сейварден.
Тя не помръдна, само изсумтя едва доловимо. Хванах ръката й и я дръпнах. Тя се изхлузи от кабината и стъпи на снега.
Стигнала бях толкова далеч, като правех една стъпка, после друга. Обърнах се на североизток и тръгнах, хванала Сейварден за ръка.
Знаех, че доктора Арилесперас Стриган, към чийто дом, надявах се, вървях в момента, е била медика в частна клиника на станцията Драс Анниа, конгломерат от пет или шест различни станции, построени една към друга на кръстопът, където се пресичаха двайсетина различни маршрута далеч извън радчайския космос. При наличие на достатъчно време кажи-речи всичко можеше да се озове на онази станция и в практиката си доктора Стриган се беше срещала с всякакви хора с най-разнообразен произход и минало. Плащали й бяха с пари, с услуги, с антики и с почти с всичко друго, което притежава някаква стойност.
Ходила бях и там, видях станцията с нейните сложни, взаимопроникващи нива, видях къде е работила и живяла Стриган, видях нещата, които лекарата оставила след себе си, когато един ден, по необяснима причина, си купила билет за пет различни кораба и после изчезнала. Сандък със струнни инструменти, от които знаех името само на три. Пет рафта с икони, главозамайващ набор от богове и светци, изработени от дърво, черупка и злато. Десетина пушки и пистолети, като всяко оръжие си имаше етикетче с номера на разрешителното, издадено от станцията. Всички тези колекции сигурно бяха започнали с един предмет, получен като заплащане, който е запалил любопитството на доктора Стриган. Наемът за жилището й беше платен за сто и петдесет години, изцяло, и по тази причина властите бяха оставили апартамента й недокоснат.
Успях да вляза с цената на подкуп и да видя колекцията, за която бях дошла - няколко петоъгьлни плочки в ярки цветове, неизбледнели и след хиляда години; плитка купа, гравирана по позлатения си ръб на език, който доктора Стриган едва ли познаваше; плосък правоъгълник от пластмаса. Знаех, че пластмасовият правоъгълник е нещо като диктофон, гласова запис- вачка, и наистина, когато го докоснах, се чуха смях и гласове, разговарящи на същия мъртъв език.
Макар и малка, тази колекция беше трудна за събиране. Гарседдайските артефакти бяха изключително редки, защото след като си даде сметка, че гарседдаите разполагат със средствата да унищожават радчайски кораби и да преодоляват радчайска броня, Анаандер Мианаай заповяда пълното унищожение на Гарседд и неговите хора. Онези петоъгълни площади, цветята, всяко живо същество на планетите, луните и станциите в системата отдавна ги нямаше. Никоя никога не трябваше да забравя какво следва, когато дръзнеш да предизвикаш радчаите.
Някоя пациента й е дала, да речем, купата, теорети- зирах аз, и това я е накарало да потърси повече информация. И щом един гарседдайски предмет се е озовал тук, какво ли друго го е последвало? Нещо, което някоя пациента й е дала вместо заплащане, без да знае какво представлява, или е знаела и отчаяно е искала да се отърве от него? Нещо, което е накарало Стриган да избяга, да изчезне, изоставяйки любимите си колекции. Нещо опасно, което не е намерила сили да унищожи, от което да се отърве по най-ефикасния начин.