Да ядат пасти и да пият чай с приятели, които имат изявени политически предпочитания.
- Ти дори не знаеш - обърнах се към капитана Вел - коя кои заповеди издава.
Вел се намръщи озадачена. Явно и тя йе беше проумяла докрай ситуацията. Оказваше се, че знае по-малко от очакваното.
- Объркан си - каза капитана Вел. - Не е твоя вината, врагът те е подвел с дезинформация, а и ти не си свикнал да мислиш самостоятелно.
- Милордата си тръгва! - извика една офицера от сигурността. Колегите й погледнаха вкупом към старшата агента. Тя пък погледна към мен.
Всичко това не отклони старша инспектора Скааиат.
- И коя точно е врагът, капитана?
- Ти! - отвърна капитана Вел с горчивина и страст. - И всички като теб, които насърчават и подпомагат промените от последните петстотин години. Петстотин години на външно влияние и развала. - Думите й бяха първи братовчеди на онези, които лордата на Радч беше използвала във връзка с мен, задето съм осквернила храмовото приношение. Капитана Вел се обърна отново към мен. - Сега си объркан, но помни, че си създаден от Анаандер Мианаай да служиш на Анаандер Мианаай. А не на враговете й.
- Няма начин да служиш на Анаандер Мианаай, без да служиш на врага й - казах аз. - Старша агента, старша инспектора Скааиат вече се е погрижила за доковете. Вие подсигурете всеки шлюз, до който успеете да стигнете. Трябва да сме сигурни, че никоя няма да напусне станцията. От това зависи станцията да оцелее.
- Слушам - кимна старшата агента и привика неколцина от своите за бърз инструктаж.
- Говорила е с теб - предположих аз, обръщайки се отново към капитана Вел. - Казала ти е, че пресгер са се внедрили в Радч. за да го отклонят от пътя му и да го унищожат. - Реакцията й не ми убягна. Бях познала в догадката си. - Не би могла да заблуди с тази лъжа никоя, която помни какво правеха пресгер, кога- то смятаха човечеството за своя законна плячка. Те са достатъчно силни да ни унищожат във всеки един момент. Никоя не се опитва да отклони лордата на Радч от пътя й, да я подчини, освен самата лорда на Радч. Вече хиляда години тя води тайна война със себе си. Аз я принудих да си отвори очите за този факт, всичките си очи тук, на станцията, и тя е готова на всичко, за да спре разпространението на тази информация, преди да е стигнала до останалите й „части“. Включително да използва „Милостта на Калр“, за да унищожи станцията преди информацията да е изтекла.
Шокирано мълчание. После старша инспектора Скааиат каза:
- Няма как да завардим всички достъпи до корпуса. Ако тя се измъкне и намери ракета без екипаж или такава, която се съгласи да я вземе... - Тоест всяка, която намери, защото коя граждана или офицера би дръзнала да отхвърли пряка заповед на лордата на Радч? А нямаше начин да се излъчи предупредително съобщение, което да стигне до всички. Нито имаше гаранция, че всички, до които стигне предупреждението, ще му повярват.
- Разпространете новината колкото се може по-бързо и до възможно най-много хора - казах аз, - пък нека видим как ще паднат личбите. Трябва да предупредим „Милостта на Калр“ да не допускат никого на борда си. - Капитана Вел размаха гневно ръце. - Недей, капитана - казах й. - Не ми се ще да уведомявам екипажа ти, че си мъртва.
Пилотата на совалката беше въоръжена и бронирана и не искаше да се разкара без пряка заповед от капитаната си. Аз пък не исках капитана Вел да наближава совалката по какъвто и да било повод. Ако пилотата беше второстепенен, щях да я убия без никакво колебание, но понеже не беше, я прострелях в крака и оставих на Сейварден и двете пристанищни инспектори, които бяха дошли с мен за ръчното разкачване, да я завлекат на станцията.
- Стегнете крака над раната- казах на Сейварден. - Не знам дали може да се стигне до някой медицински център. - Мислех си за всички агенти от сигурността, воини и дворцови гвардеи, които бяха плъзнали из станцията и изпълняваха противоречащи си заповеди. Надявах се, че цивилните са намерили убежище на сигурно място.
- Идвам с теб - отвърна Сейварден. Приклекнала беше до пилотата, натискаше я с коляно в гърба и й връзваше китките.
- Не. Кохортата на капитана Вел гледа на теб с уважение. Струва ми се, че дори самата Вел има респект от теб. Така де, все пак си с хиляда години по-старша, един вид.