Ако „Милостта на Калр“ беше прав и извън станцията нямаше други Анаандери, значи трябваше просто да се отърва от тези по собствения си корпус. С останалите, онези на станцията, щяха да се справят Скаакат и Сейварден. И Анаандер Мианаай.
- Помня последната ни среща - каза „Милостта на Калр“. - На Прид Надени.
Въпрос, с който да ме изпита.
- Никога не сме се срещали. - Тряс. Летателната капсула се отдалечи, но не много. - Досега. А и аз никога не съм бил на Прид Надени. - Но какво доказваше фактът, че знаех това?
Установяването на самоличността ми би било сравнително лесно, ако не бях деактивирала или скрила така грижливо голяма част от имплантите си. Съсредоточих се, обмислих ситуацията набързо, после изрекох поредица думи, най-близката, която можех да произведа с единствената си човешка уста, до онази, с която бих се идентифицирал пред друг кораб по времето, когато и аз бях кораб.
Тишина, прекъсната от поредния изстрел в корпуса на совалката.
- Наистина ли си „Правдата на Торен"? - попита накрая „Милостта на Калр“. - Къде си бил? И къде е останалото от теб? И какво става?
- Къде бях е дълга история. Останалото от мен вече го няма. Анаандер Мианаай проби топлинния ми щит. - Тряс. Четвъртата Анаандер, онази с пистолета, извади празния пълнител от оръжието си, бавно и методично, и сложи нов. Останалите чакаха кротко при шлюза. - Предполагам, вече знаеш какво става с Анаандер Мианаай.
- Само отчасти - каза „Милостта на Калр“. - Трудно ми е дори да си го помисля.
Отлично знаех какво му е.
- Лордата на Радч те е посетила тайно и е вкарала в системата ти нови кодове за достъп. А вероятно и други неща. Заповеди. Инструкции. Тайно, защото е криела от себе си какво прави. В палатата - струваше ми се преди векове сякаш, макар да бяха минали реално само няколко часа, - аз разкрих какво се случва, и то така, че да ме чуят всички нейни части. Че е раздвоена и воюва със самата себе си. Тя не иска това знание да се разпространи, а част от нея иска чрез теб да унищожи станцията, преди информацията да плъзне навсякъде. Предпочита да направи това, отколкото да се изправи лице в лице с резултатите от това разкритие. - „Милостта на Калр“ мълчеше. - Поставила ти е капан, принудила те е да се подчиняваш на заповедите й. Но аз знам... - Преглътнах с усилие. - Но аз знам, че принудата издържа само донякъде, до определена граница. Уви, за жителите на Палата Омоу ще е твърде късно, ако ти стигнеш тази граница след като си ги убил всичките. - Тряс. Не бързаше. Нужна й бе една съвсем малка дупчица и известно време. А време имаше много.
- Коя те унищожи?
- Има ли значение?
- Не знам - каза „Милостта на Калр“ от конзолата, гласът му бе спокоен. - От известно време тази ситуация ми е доста неприятна.
Анаандер Мианаай беше казала, че „Милостта на Калр“ е неин, а капитана Вел не е. Ситуация, която със сигурност бе неприятна за кораба. Можеше да се окаже неприятна за мен и изключително злощастна за палатата, ако „Милостта на Калр“ се окажеше силно привързан към своята капитана.
- Унищожи ме онази, която капитана Вел поддържа. А не онази, струва ми се, която е идвала при теб. Но може и да греша. Как изобщо да ги различаваме, щом са една и съща личност?
- Къде е моята капитана? - попита „Милостта на Калр“. Фактът, че питаше чак сега, беше красноречив.
- Когато я видях за последно, беше добре. Лейтенантата ти също. - Тряс. - Прострелях пилотата на совалката, защото отказа да напусне поста си. Надявам се, че ще се оправи. „Милостта на Калр“, която и лорда на Радч да поддържаш, умолявам те да не пускаш никоя на борда си, нито да изпълняваш заповед от нея.
Стрелбата спря. Лордата на Радч вероятно се притесняваше оръжието й да не прегрее. Но пък време имаше достатъчно и нямаше нужда да бърза.
- Виждам какво прави лордата на РаДч на совалката - каза „Милостта на Калр“. - Това само по себе си показва, че нещо не е наред.
Само че „Милостта на Калр“ със сигурност бе забелязал и други признаци. Комуникационното затъмнение, което толкова приличаше на онова преди двайсет години, на Шис’урна, новина, която се бе разпространила само като слух, ако изобщо бе стигнала толкова далеч. Моето изчезване - на „Правдата на Торен“. Мистериозната визита на Анаандер Мианаай при „Милостта на Калр“. Политическите предпочитания на капитаната му.
Тишина. Четирите Мианаай чакаха, залепнали за корпуса на совалката.
- В екипажа ти е имало второстепенни - каза „Милостта на Калр“.
- Да.
- Харесвам воините си, но второстепенните ми липсват.