Една медика стоеше до кушетката, държеше в ръка лигавото нещо в зелено и черно, което току-що бях повърнала, и го оглеждаше, свъсила вежди.
- Добре изглежда - каза медиката и го върна в купата му. - Неприятно е, граждана, знам - продължи тя, явно обръщайки се към мен. - Гърлото ще ви боли няколко минути. Вие...
- Ка... - понечих да попитам, но самщсе задавих от нов напън за повръщане.
- По-добре не говорете - каза медиката, докато някоя друга, вероятно втора медика, ме обръщаше отново по корем. - Размина ви се на косъм. Пилотата, която ви докара, е стигнала до вас навреме, но е разполагала само с комплект за първа помощ. - Онази ужасно глупава и упорита пилота на плавателна капсула. Това трябваше да е. Не е знаела, че не съм човек. Че няма смисъл да ме спасява. - А и не е могла да ви докара директно тук. За известно време бяхме доста притеснени. Но пулмонарният коректив излезе цял и показанията са добри. И да имате мозъчна увреда, тя е минимална, но не е изключено известно време да не се чувствате на себе си.
Това ми се стори смешно, но напъните за повръщане тъкмо бяха утихнали и не исках да ги събуждам отново, затова си замълчах. Лежах неподвижно и със затворени очи, докато ме обръщаха отново по гръб. Отворех ли ги, въпросите нямаше да закъснеят.
- След десетина минути може да пийне чай - каза медиката, на кого - нямах представа. - Никаква твърда храна на този етап. И поне пет минути не й говорете.
- Да, доктора. - Сейварден. Отворих очи и обърнах глава. Сейварден стоеше до кушетката ми. - Не говори - каза ми тя. - Рязката декомпресия...
- Ще й е по-лесно да мълчи, ако не й говорите - смъмри я медиката.
Сейварден млъкна. Но аз знаех какво причинява рязката декомпресия. Разтворените в кръвта ми газове са се отделили от естествения си разтвор, внезапно и експлозивно. Достатъчно експлозивно да ме убият сами, без помощта на липсващия въздух. Но увеличеното налягане, тоест когато са ме преместили в помещение с нормална атмосфера, е натикало мехурчетата обратно в разтвора им.
Различното налягане в дробовете ми и във вакуума вероятно е причинило наранявания. А и аз не бях очаквала резервоарът да гръмне още след първия изстрел, освен това бях заета да стрелям по Анаандер Миана- ай и е възможно да не съм издишала в правилния момент. И това вероятно е било най-лекото ми нараняване, предвид експлозията, изстреляла ме във вакуума и другите неща. В летателната капсула едва ли е имало нещо повече от най-елементарни средства за първа помощ и предвид видимо тежките ми наранявания пило- тата вероятно ме е натикала в най-опростения вариант на замразяващ пашкул, който да ме поддържа, докато стигнем до медицинско заведение.
- Браво - каза медиката. - Кротувайте си. - И излезе.
- Колко време? - попитах Сейварден. Не повърнах, макар че гърлото наистина ме болеше.
- Близо седмица. - Сейварден си придърпа стол и седна.
Седмица.
- Да разбирам, че станцията е оцеляла, така ли?
- Да - каза Сейварден, все едно въпросът ми не беше от глупав по-глупав, а заслужаваше отговор. - Благодарение на теб. Службата за сигурност и пристанищните инспектори успяха да запечатат всички изходи, преди други Анаандер Мианаай да се измъкнат на корпуса. Ако ти не беше спряла онези четири... - Махна рязко с ръка. - Два портала се сринаха. - Два от дванайсетте тоест. Това щеше да причини гигантски главоболия, както тук, така и при другия им изход. А ако бе имало кораби в тях по време на срива, може и да не се бяха измъкнали цели. - Но победата е на наша страна все пак, което е добре.
Наша страна.
- Аз нямам страна в това - казах.
Сейварден се обърна и взе чаша чай. Не видях откъде я взе. После срита нещо под леглото ми и горната половина на кушетката се вдигна бавно. Сейварден доближи чашата до устата ми и аз отпих една малка, предпазлива глътка. Божествено.
- Защо - попитах, след като отпих още една, - защо съм тук? Досещам се защо откачената пилота на капсулата ме е спасила, но защо медиците си правят труда с мен?
Сейварден смръщи вежди.
- Сериозно ли питаш?
- Винаги съм сериозна.
- Вярно е.
Стана, отвори едно чекмедже, извади одеяло, зави ме с него и внимателно го подпъхна под голите ми ръце.
Преди Сейварден да е отговорила на въпроса ми, старша инспектора Скааиат надникна в малката болнична стая.
- Медиката каза, че си будна.
- Защо? - попитах. И добавих в отговор на озадачената й физиономия: - Защо не съм мъртва?