- Това ли си искала? - попита старша инспектора Скааиат. Останах с впечатлението, че не проумява какво я питам.
- Не - отговорих. Сейварден доближи отново чашата до устата ми и аз отпих от чая, по-голяма глътка отпреди. - Не, не искам да умра, но е странно, че са положили толкова усилия да съживят един второстепенен. - Беше и жестоко освен това: да ме върнат само за да бъда унищожена след това по заповед на Анаандер Мианаай.
- Не мисля, че някоя тук мисли за теб като за второстепенен - каза старша инспектора Скааиат.
Погледнах я в очите. Изглеждаше напълно сериозна.
- Скааиат Оуер... - започнах.
- Брек - прекъсна ме разтревожено Сейварден. - Доктората каза да не мърдаш. Хайде, пийни още чай.
Защо изобщо Сейварден беше тук? И Скааиат?
- Какво си направила за сестрата на лейтенанта Оун? - попитах. Гласът ми беше прегракнал.
- Предложих й клиентски договор, но тя отказа. Сигурна била, че сестра й ме е ценяла високо, но самата тя не ме познавала, а и нямала нужда от помощта ми. Голям инат. Работи в агротехническата служба, на два портала оттук. Добре е. Държа я под око, доколкото го позволява разстоянието.
- На Даос Цейт предложила ли си клиентски договор?
- Всичко това е заради Оун - каза старша инспектора Скааиат. - Не знам защо не си го кажеш направо, очевидно е, че става въпрос за нея. Права си, да. Можех да й кажа много повече неща, преди да си тръгне, трябваше да ги кажа. Ти си второстепенният, не-чове- кът, оборудването, но ако сравним действията си, моите и твоите, излиза, че ти си я обичала повече от мен.
„Ако сравним действията си“. Беше като шамар.
- Не - казах аз, признателна за безизразния си глас на второстепенен. - Ти я остави да се дави в съмнения. Аз я убих. - Мълчание. - Лордата на Радч се съмняваше в лоялността ти, съмняваше се в Оуер и поиска от лейтенанта Оун да те шпионира. Лейтенанта Оун отказа и настоя да бъде разпитана, за да докаже лоялността си. Анаандер Мианаай не би допуснала това, разбира се. Заповяда ми да я застрелям.
Три секунди тишина. Сейварден стоеше неподвижна, като от камък. После Скааиат Оуер каза:
- Не си имала избор.
- Не знам дали съм имала избор, или не. Не мисля, че имах. Но след като застрелях лейтенанта Оун, застрелях и Анаандер Мианаай. И точно затова - замълчах, поех си дъх, - и точно затова тя проби топлинния ми щит. Скааиат Оуер, нямам право да ти се сърдя. - Не можех да говоря повече. '■
- Напротив, имаш, и още как - каза старша инспектора Скааиат. - Ако бях разбрала коя си, когато за пръв път стъпи на станцията, нямаше да ти говоря така.
- А ако аз имах криле, щях да съм летателна капсула. - „Ако“ в минало време не променяше нищо. - Кажи на тирана - използвах орсианската дума, - че ще отида при нея веднага щом стана от леглото. Сейварден, донеси ми дрехите.
*
Оказа се, че старша инспектора Скааиат всъщност е дошла да види Даос Цейт, която бе пострадала зле покрай последните конвулсии на Анаандер Мианаай в борбата й срещу самата себе си. Вървях бавно по коридор, пълен с набързо стъкмени койки, на които лежаха хора с различни корективи, имаше и такива в пашкули, които да ги поддържат, докато лекарите стигнат до тях. Даос Цейт лежеше на легло, в стая, в безсъзнание. Изглеждаше по-дребна и по-млада от реалното.
- Ще се оправи ли? - попитах Сейварден. Старша инспектора Скааиат не ме беше изчакала, бързаше да се върне на доковете.
- Да - отговори медиката зад гърба ми. - А вие не трябваше да ставате от леглото.
Права беше. Сейварден ми беше помогнала да се облека, но дори с помощта й накрая треперех от изтощение. Успяла бях да измина половината коридор, черпейки сили от едната решимост. Други източници нямах, чувствах, че ще е свръх възможностите ми дори да обърна глава, за да отговоря на медиката.
- Имате нови бели дробове, току-що отгледани - продължи медиката. - Да не изреждам останалите ви наранявания. Поне още няколко дни трябва да пазите леглото. Най-малко.
Даос Цейт дишаше плитко и равномерно и приличаше досущ на детенцето, което помнех. Чудех се защо не съм я познала още от пръв поглед.
- Имате много пациенти, леглото ще ви трябва - казах аз и това неволно наблюдение се оказа поредното парченце от мозайката. - Можели сте да ме оставите в пашкул, докато ви остане време за мен.
- Лордата на Радч каза, че има нужда от вас, граждана. Искаше да ви изправим на крака по най-бързия начин. - Сякаш долових известно негодувание в тона й. И нищо чудно. Ако не бяха висшестоящите заповеди, медиците щяха да се съобразят с други приоритети при грижата си за пациентите. А и лекарата не беше оспорила думите ми, че леглото ще им трябва.