- И десет пъти по-гневна да съм, няма да има значение, ако не съм въоръжена.
Устата й се кривна в нещо като усмивка.
- Не съм стигнала дотук, като оставям полезни инструменти да бездействат.
- Ти унищожаваш инструментите на врага си при всяка възможност - възразих. - Сама ми го каза. А аз няма да ти бъда полезна.
- Аз съм добрата - каза детето. - Бих могла да ти попея, ако искаш, макар че не знам дали ще се получи с този глас. Хаосът ще се разпространи и към други системи. Вече се разпространява, просто още не съм получила обратния сигнал от най-близките провинциални палати. Трябваш ми на моя страна.
Опитах се да поизправя гръб. Получи се сякаш.
- Няма значение коя на чия страна е. Няма значение коя ще спечели, защото все ще си ти и нищо няма да се промени наистина.
- На теб ти е лесно да го кажеш - рече петгодишната Анаандер Мианаай. - И може би в известен смисъл е вярно. Много неща не са се променили особено, други едва ли ще се променят, без значение коя моя страна вземе превес. Но кажи ми едно - дали щеше да е без значение за лейтенанта Оун коя от мен беше на борда ти тогава?
Нямах отговор на това.
- Ако имаш власт, пари и контакти, някоя и друга разлика няма да промени нищо. Или ако смяташ да умреш в близко бъдеще, което, ако разбирам правилно, е твоята позиция понастоящем. Хората, които отчаяно искат да живеят, са хората без пари и без власт, а за тези хора дребните неща изобщо не са дребни. Онова, в което ти не откриваш разлика, за тях е въпрос на живот и смърт.
- А ти си ужасно загрижена за дребните хорица - казах иронично. - Сигурно по цяла нощ не можеш да заспиш, защото мислиш за тях. Кръв ти капе от сърцето.
- Не ми го играй безгрешен, ако обичаш - каза Анаандер Мианаай. - Две хиляди години ми служи, без да ти се обади съвестта. Отлично знаеш какво означава това, по-добре от повечето хора тук. А аз наистина се интересувам от „дребните хорица“. Да, интересът ми към тях е по-абстрактен от твоя, напоследък поне. От друга страна, тази каша наистина е мое дело. И си прав, че няма начин да се отърва от себе си, буквално поне. Факт, който трябва често да ми бъде припомнян. Може би е добра идея да се сдобия със съвест, която е въоръжена и независима.
- Последния път, когато някоя се опита да ти бъде съвест - казах аз, като си мислех за Име и онази воина от „Милостта на Саре“, която бе отказала да изпълни получените заповеди, - ти направи и невъзможното да я екзекутираш.
- Имаш предвид Име. Имаш предвид войната Едно Амаат Едно от „Милостта на Саре“ - каза невръстната Мианаай, усмихната широко като от особено приятен спомен. - Така не са ме навиквали в целия ми дълъг живот. Накрая ме прокле и гаврътна отровата си като да беше ракия.
Отрова.
- Не си я застреляла? 4
- Раните от огнестрелно оръжие са толкова грозни - каза малката, все така ухилена. - Което ме подсеща. - Посегна настрани и бръсна въздуха с малката си, облечена в ръкавица ръка. Внезапно на мястото се появи черна кутия, толкова черна, че сякаш засмукваше светлината. - Граждана Сейварден.
Сейварден протегна ръка и взе кутията.
- Ясно ми е - каза Анаандер Мианаай, - че не се изрази метафорично, когато каза, че гневът ти трябва да е въоръжен, за да има някакво значение. Аз също не говорех метафорично, когато казах, че се нуждая от въоръжена съвест. И за да разбереш, че говоря сериозно, за да не направиш някоя глупост от незнание, нека ти обясня с какво всъщност си се въоръжила.
- Знаеш на какъв принцип работи пистолетът? - Нищо чудно всъщност. Имала бе хиляда години да проучи другите пистолети от същия вид.
- Донякъде. - Анаандер Мианаай се усмихна пак. - Както без съмнение знаеш, куршумите поразяват, защото оръжието, което ги изстрелва, им придава голямо количество кинетична енергия. Куршумът се удря в нещо и тази енергия трябва да отиде някъде.
- Не отговорих, дори вежда не вдигнах. - Куршумите на гарседдайските пистолети - продължи петгодишната Мианаай - всъщност не са куршуми. Те са... устройства. Пасивни устройства, докато не бъдат изстреляни. В мига на съприкосновението си с мишената устройството освобождава точно толкова енергия, колкото е необходима да я пробие, и запазва енергията още точно 1,11 метра. След това я губи рязко.
- Губи я - повторих аз стъписана.
- 1,11 метра? - попита озадачено Сейварден.
Мианаай махна с ръка.
- Чужденци. Нормално е мерните им единици да са различни от нашите. На теория, активира ли се устройството, можеш и с ръка да го подхвърлиш към нещо и то ще го пробие, ще го прогори. Но активирането става само и единствено в пистолета. Доколкото знам, във вселената няма нищо, което да устои пред тези куршуми.