- Скааиат ще ти направи чай - каза Сейварден, до- като асансьорът потегляше.
Не помнех кога съм яла за последно.
- Май съм гладна.
- Това е добър знак - каза Сейварден и стисна по- здраво ръката ми, когато асансьорът спря и вратите се отвориха към приемната на пристанищните докове.
Набелязваш цел, правиш една крачка, после - следващата. Все същото открай време.
БЛАГОДАРНОСТИ
Клише е, че писането е самотно занимание, и е съвсем вярно, че думите писателят реди сам. Ала толкова много неща се случват преди записването на въпросните думи и след това, докато се опитваш да вкараш творбата си в най-добрата възможна форма.
Не бих била писателката, която съм, ако не беше творческата работилница на „Клариън Уест“ и моите съкурсисти там. Неоценима е щедрата помощ и на много мои приятели - Чарли Алъри, С. Хюстън Блаунт, Каролин Иве Гилман, Ана Шуинд, Кърт Шуинд, Майк Суирски, Рейчъл Суирски, Дейв Томпсън и Сара Викърс. Всички те ме насърчаваха неуморно и без тях тази книга щеше да е друга. (Ако има слабости в нея обаче те са изцяло по моя вина.)
Бих искала също да благодаря на „Падинхед Букс“ от Сейнт Луис, на библиотеката в университет Уеб- стър, на общинската библиотека на Сейнт Луис, на Градския библиотечен консорциум към общината на Сейнт Луис. Библиотеките са бездънен и безценен източник и според мен никога няма да са достатъчно на брой.
Благодарности и на страхотните ми редактори Том Боуман и Джени Хил, чиито полезни коментари направиха тази книга такава, каквато е. (Грешките, нека повторя, са изцяло мои.) Благодаря и на агента си Сет Фишман.
Накрая, но не и на последно място по значение, не бих могла дори да започна тази книга, ако не беше любовта и подкрепата на моя съпруг Дейв и на децата ни Ейдан и Гуейн.
ИНТЕРВЮ
- Почитаемата Брек или Едно Еск, или „Правдата на Торен“ е уникален герой с това, че има човешко тяло, но изкуствен интелект. Какво ви тласна в тази посока и какви предизвикателства и възможности ви предложи тя?
- Самата Брек не беше толкова голямо предизвикателство колкото „Правдата на Торен“ и дори колкото Едно Еск. Идеята се роди отдавна, но дълго отлагах началото, и то от страх как ще опиша такъв герой - не просто да имаш гигантски кораб за тяло, а и стотици, понякога хиляди човешки тела, които виждат, чуват и действат едновременно. Как да покажа такова многообразие на читателя? Бих могла да заложа на пороя от усещания и действия, но тогава фокусът би се размил до такава степен, че да се загуби основната нишка. От друга страна, можех да стесня сюжета само до един сегмент на Едно Еск, изрязвайки важен аспект от героя си, аспект, който ме интригуваше дълбоко, но това би представило въпросния сегмент в по-независима светлина, по-отделен от кораба, отколкото го бях замислила първоначално. Но герой като „Правдата на Торен“ има и едно значително преимущество, защото вижда много и в този смисъл може да бъде използван като чудесен разказвач - той познава отлично офицерите си, различава отлично емоциите им. Свидетел е на неща, които се случват на различни места по едно и също време. Това ми позволи да пиша от първо лице, без да се съобразявам с характерните за това ограничения - благодарение на кораба при нужда можех да виждам на няколко места едновременно.
- Показвате културата на Радч в големи подробности, но читателят остава с впечатлението, че знаете за тяхната цивилизация много повече, отколкото разкривате в романа. Бихте ли ни разказали как се роди идеята за Радч?
- Ще сбъркам, ако кажа, че идеята се е породила във връзка с някакво реално събитие или образец от нашия свят. Радч се роди постепенно и в течение на много време. Да, в мозайката има парченца, които идват от истинския живот. Доста неща взех от римляните - макар радчайската теология да не е реплика на древ- норимската, отношението на радчаите към религията почива на същите принципи, особено начинът, по който боговете на завладените народи биват асимилирани и включени в познатия вече пантеон. Намирам прилика и в отношението към поличбите и гадаенето, макар че радчайската логика зад тях е доста различна от древно- римската. Древните римляни са вдъхновили немалко писатели да пренесат социално-политическия им модел в космоса, във вид на междузвездни империи, и нищо чудно. Римската империя е чудесен пример за голямо държавно образувание, което е функционирало дълго време върху голяма територия. Историята й е пълна с всякакви драматични и вълнуващи събития - граждански войни, политически убийства, въстания, части от империята, които се отцепват и след това биват връщани принудително под нейната власт, дори една доста голяма промяна във формата на управление, от република към принципат. Историята на Римската империя е бездънен източник на материал и е оставила своя дълбок отпечатък в историята на цяла Европа. До неотдавна повечето образовани европейци са учили гръцки и латински като задължителен предмет и са чели Вергилий, Овидий, Цицерон и Цезар в оригинал. Но аз не исках моето бъдеще, колкото и въображаемо да е то, да бъде изцяло европейско. Радчаите не са замислени като космически римляни.