След кратък размисъл отворих вратата на летящата машина, слязох и издърпах Сейварден след себе си. Тръгнахме с бавна крачка към линията, отвъд която снегът се променяше. Сейварден спираше, щом спи- pax аз. Гледаше право напред, без намек за любопитство в погледа.
Планът ми стигаше дотук.
- Стриган! - извиках и зачаках, но отговор не дойде. Оставих Сейварден да си стои и тръгнах по периметъра на кръга. Входовете на двете покрити със сняг сгради изглеждаха странно замъглени. Спрях и се вгледах по-внимателно.
И двата входа бяха отворени, вътре цареше мрак. Входовете на такива сгради би трябвало да са като шлюзове - с две врати и междинна камера, - за да се запазва топлината вътре. Не ми се вярваше някоя да остави дори едната врата отворена.
Стриган или имаше система за сигурност, или нямаше. Прекрачих линията и стъпих в кръга. Нищо не се случи.
Вратите бяха отворени - и вътрешните, и външните, - осветлението не беше включено. Вътре беше точно толкова студено, колкото и навън. Предположих, че ко- гато открия осветлението и го включа, сградата ще се окаже склад, пълен с инструменти и запечатани пакети с храна и гориво. В другата сграда вътрешната температура беше два градуса по Целзий - изглежда, до неотдавна отоплението е работело. Жилищна част, очевидно.
- Стриган! - извиках към мрака, но гласът ми из- кънтя по начин, който подсказваше, че сградата най- вероятно е празна.
Излязох и открих следите от летящата й машина. Явно си беше отишла, а отворените врати и тъмнината бяха знак за всяка, която се отбие насам. За мен. Нямах представа къде е отишла. Погледнах към празното небе, после сведох поглед към следите от машината. Постоях така известно време, загледана в нищото.
Когато се върнах при Сейварден, я заварих да спи в зеленикавия сняг.
В задната част на летящата машина намерих лампа, портативна печка, палатка и завивки. Занесох лампата в жилищната сграда и я включих.
Широки светли килими покриваха пода, по стените имаше тъкани пана в ярки цветове - синьо, оранжево и зелено, толкова наситени, че да те заболят очите. Ниски пейки без облегалки, отрупани с възглавнички, се редяха покрай стените. Освен пейките и цветните пана нямаше почти нищо друго. Игрална дъска с пулове, в дъската имаше отвори, каквито виждах за пръв път, подредбата на пуловете в отворите също ми бе непозната. Зачудих се с кого ли е играла Стриган. Може би игралната дъска беше само за украса. Беше красиво изделие, а пуловете - в ярки цветове.
На маса в един ъгъл имаше дървена кутия, дълъг овал с резбован капак, в който имаше дупки и три изпънати напряко струни. Дървото беше бледозлатисто, с лъкатушна шарка. Красиво нещо. Дръпнах една струна и тя звънна тихо.
Имаше врати към кухня, баня, спалня и нещо като малък лазарет. Отворих вратичката на един шкаф и намерих вътре подредени на купчинки корективи. В чекмеджетата имаше инструменти и лекарства. Може би я бяха повикали по спешност в някоя кошара. Но изключеното осветление и отопление и зеещите врати говореха друго.
Освен ако не станеше някое чудо, това беше безславният край на деветнайсет години планиране и усилия.
Контролното табло на къщата се намираше зад един панел в кухнята. Включих захранването, после осветлението и отоплението. След това излязох да довлека Сейварден.
Направих дебела постелка от одеяла, които намерих в спалнята на Стриган, после съблякох Сейварден, сложих я да легне и я завих с още одеяла. Тя не се събуди и аз реших да използвам времето, за да претърся къщата по-подробно.
Килерът беше пълен с храна. На барплота имаше чаша със засъхнала по дъното зеленикава течност. До чашата имаше обикновена бяла паница с няколко парчета твърд хляб, размекващи се във вода с ледена корица. Явно Стриган се беше изнесла по спешност, без да разтреби след себе си и оставяйки почти всичко - храна, медицински запаси. Проверих в спалнята и намерих топли дрехи в добро състояние - явно не си беше взела и много личен багаж.
Знаела е какво става. И как иначе - ако не е знаела, нямаше да избяга първия път, от Драс Анниа. Ако не беше глупава, а аз бях сигурна, че не е, значи беше побягнала веднага щом е осъзнала какво съм и нямаше да спре да бяга поне докато не прецени, че е достатъчно далече от мен.
Къде би отишла обаче? Ако аз представлявах радчайските власти и я откриех тук, толкова далеч от радчайския космос и от собствения й дом, къде би отишла с надеждата да не я открият агентите на Радч? Биха я открили навсякъде и тя без съмнение си даваше сметка за това. Но какъв друг избор имаше, освен да бяга?
Със сигурност не беше толкова глупава, че да се върне тук.
Междувременно Сейварден скоро щеше да се почувства много зле, освен ако не й намерех нова доза кеф. Нямах намерение да го правя. Тук имаше храна, беше топло и с малко късмет можех да открия нещо, някаква податка в каква посока са свърнали мислите на Стриган, когато е решила, че радчаите са я открили. Нещо, което да ми подскаже накъде е тръгнала.