Къде би отишла обаче? Ако аз представлявах радчайските власти и я откриех тук, толкова далеч от радчайския космос и от собствения й дом, къде би отишла с надеждата да не я открият агентите на Радч? Биха я открили навсякъде и тя без съмнение си даваше сметка за това. Но какъв друг избор имаше, освен да бяга?
Със сигурност не беше толкова глупава, че да се върне тук.
Междувременно Сейварден скоро щеше да се почувства много зле, освен ако не й намерех нова доза кеф. Нямах намерение да го правя. Тук имаше храна, беше топло и с малко късмет можех да открия нещо, някаква податка в каква посока са свърнали мислите на Стриган, когато е решила, че радчаите са я открили. Нещо, което да ми подскаже накъде е тръгнала.
4.
Нощем в Орс обичах да обикалям улиците, да зяпам неподвижната смрадлива вода, тъмна отвъд оскъдните светлини на града, и примигващите шамандури около забранените зони. Едновременно с това спях и дежурях на приземния етаж в къщата, в случай че потрябвам на някого, макар че това рядко се случваше напоследък. Приключих с последната документация за деня и застанах на пост до лейтенанта Оун, която спеше.
Сутрин носех вода за банята на лейтенанта Оун, после я обличах, макар че местните дрехи изискваха далеч по-малко усилие от стандартната й униформа, а колкото до козметиката, лейтенанта Оун спря да употребява такава още преди две години, защото в жегата гримът неизбежно се размазваше.
След това лейтенанта Оун се обръщаше към своите икони - четириръката Амаат с по една Еманация във всяка ръка седеше върху една кутия долу, но другите (Торен, когото почитаха всички офицери от „Правдата на Торен“, и още няколко божества, свързани със семейството на лейтенантата) пребиваваха близо до леглото й на горния етаж и именно към тях се обръщаше тя при сутрешните си молитви. „Цветето на правдата е мир“ - започваше ежедневната молитва, която всяка радчайска воина изричаше след събуждане, всеки ден до края на военната си кариера. „Цветето на приличието е красота във всяка мисъл и действие“. Останалите ми офицери, които все още бяха на „Правдата на Торен“, живееха по корабно време и утрините им рядко съвпадаха с тези на лейтенанта Оун, затова почти винаги чувах гласа й самотен в молитвата, а другите чувах далечни, но в хор, без нея. „Цветето на ползата е Амаат цяла и пълна. Аз съм мечът на правдата...“ Молитвата се напява като диалог - редуващи се въпроси и отговори, - но е дълга само четири стиха. Понякога все още я чувам, когато се будя, като далечен глас нейде зад гърба ми.
Всяка сутрин във всеки официален храм в радчай- ския космос свещенослужитела (която съвместява и функцията на длъжностно лице, удостоверяващо всички раждания, смъртни случаи и договори от всякакъв вид) хвърля личбите за деня. Семейства и отделни индивиди понякога хвърлят личбите сами, присъствието в храма за официалното хвърляне не е задължително, но мнозина го използват като повод да се поразходят, да се видят с приятели, да поклюкарстват.
В Орс още нямаше официален храм - официалните храмове са посветени главно на Амаат, а всички други местни богове биват изтикани на заден план. Върховната жреца на Иккт още не беше готова да принизи собствения си бог в собствения му храм, нито да открие достатъчно сходства между Иккт и Амаат, за да добави радчайски религиозни обреди към местните. Затова на този етап къщата на лейтенанта Оун се явяваше и нещо като официален храм. Всяка сутрин цветарчетата на импровизирания храм махаха повехналите цветя от олтара на Амаат и слагаха свежи - обикновено използваха местен вид с дребни яркорозови цветчета, който растеше в пръстта по зидовете на къщите и в цепнатините на плочите, беше си бурен, но децата го обичаха много. А напоследък в езерото цъфтяха малки синьо-бели лилии с форма на чашка, най-много в близост до опасаната с шамандури забранена зона.
След молитвата лейтенанта Оун разгъваше парчето плат за личбите и вадеше самите личби - шепа тежки метални дискове. Те, както и иконите, бяха лична собственост на лейтенанта Оун, подарък от родителите й по случай успешно положения тест за пригодност и първото й назначение.
Случваше се на сутрешния ритуал да присъстват само лейтенантата и дежурните за деня, но обикновено идваха и други. Градската медика, немалко от радчаите, които бяха получили имоти тук, орсиански деца, които предпочитаха да се отбият при нас и да видят как грей- ват и звънтят дисковете, вместо да стигнат до училище за първия час. Случваше се да дойде дори върховната жреца на Иккт - Иккт, също като Амаат, не изискваше от поклонниците си да почитат само и единствено него.