След като личбите паднеха на парчето плат (или, не дай Боже, се търкулнеха извън него, където разчитането им ставаше значително по-трудно), свещената, извършваща ритуала, следваше да идентифицира подредбата, да я свърже със съответстващия й пасаж от светото писание и да го прочете на събралите се. Лейтенанта Оун не винаги се справяше с тази задача. Затова хвърляше личбите така, че да ги видя, а аз излъчвах към нея верните думи. Така де, „Правдата на Торен“ беше почти на две хиляди години и беше виждала почти всички възможни конфигурации. След края на ритуала лейтенанта Оун закусваше - обикновено питка от местно зърно и чай (истински), - после заемаше мястото си на подиума с чергата да изслуша молбите и оплакванията за деня. .
- Иен Шиннан ви кани на вечеря - казах й на следващата сутрин. Освен това закусвах, чистех оръжия, разхождах се по улиците и отвръщах на онези, които ме поздравяваха.
Йен Шиннан живееше в Горния град и преди анексирането била най-богатата особа в Орс и втората по влияние след върховната жреца на Иккт. Лейтенанта Оун не я харесваше.
- И сигурно нямам приемливо извинение да й откажа?
- Поне аз не виждам такова - отвърнах. Освен това стоях край къщата, близо до улицата, и наблюдавах. Орсиана идваше в моята посока, видя ме и забави крачка. Спря на седем-осем метра от мен, преструваше се, че гледа към нещо над главата ми.
- Нещо друго? - попита лейтенанта Оун.
- Районната магистрата потвърждава официалната политика по отношение на рибните запаси в орсианските тресавища...
Лейтенанта Оун въздъхна.
- Как иначе.
- Мога ли да ви помогна, гражданино? - обърнах се към колебливата на улицата. Още не бяха казали на съседите за предстоящата поява на първото й внуче, затова и аз се преструвах, че не знам нищо по въпроса, и използвах само простата учтива форма за обръщение към човек от мъжки пол.
- Ще ми се - продължи лейтенанта Оун - магистра- тата да дойде тук лично и да поживее няколко дни на стар хляб и отвратителните туршии, които ни пращат, пък тогава ще я питам какво мисли за забраната да се лови риба там, където я има най-много.
Орсианата на улицата се стресна. За миг ми се стори готова да направи кръгом и да си тръгне откъдето е дошла, но после промени решението си.
- Добро утро, радчаи - каза тя тихо и тръгна към мен. - Поздравете и лейтенанта от мен. - Когато им изнасяше, орсианите бяха безцеремонни, друг път трябваше с ченгел да им вадиш думите от устата.
- Знам, че си има причина - каза лейтенанта Оун, - и че магистратата е права, но все пак... - И въздъхна отново. - Друго?
- Денз Ай е отвън и иска да говори с вас. - Едновременно с това поканих Денз Ай да влезе в къщата.
- За какво?
- Не пожела да ми каже.
Лейтенанта Оун кимна и аз въведох Денз Ай при нея. Денз Ай се поклони и седна на чергата пред лейтенанта Оун.
- Добро утро, граждана - каза лейтенанта Оун. Аз преведох.
- Добро утро. лейтенант. - И бавно, стъпка по стъпка, като започна с жегата и безоблачното небе, мина през учтив въпрос за здравето на лейтенантата и сподели няколко безобидни клюки. Накрая намекна за причината да дойде: - Аз... имам един приятел, лейтенант. - И млъкна.
- Да?
- Вчера вечерта моят приятел отишъл за риба - каза Денз Ай и млъкна отново.
Лейтенантата изчака три секунди и когато не последва нищо, попита:
- Много риба ли улови въпросната граждана? - Когато орсианите изпаднеха в мълчаливо настроение, нищо не бе в състояние да ги подкара към откровен разговор: нито директните въпроси, нито молбите.
- Н... не много - каза Денз Ай. А после за миг по лицето й премина раздразнение и тя продължи: -Как- то знаете, най-богатият улов е близо до размножителните райони, а те всичките са под възбрана.
- Да - каза лейтенанта Оун. - Сигурна съм, че вашата близка никога не би нарушила закона със забранен риболов.
- Да, разбира се, спор няма - побърза да се съгласи Денз Ай. - Но... не искам да му създавам проблеми... но възможно е понякога да изравя тубери. Близо до забранените зони.
Всъщност близо до забранените зони нямаше нито едно от растенията, които раждаха ядливи тубери - всички те бяха изровени преди месеци. Бракониерите внимаваха с растенията вътре в зоните - ако броят им намалееше забележимо или изчезнеха напълно, ние щяхме да проведем разследване за причината и да засилим охраната на зоните. Лейтенанта Оун го знаеше. Всички в Долния град го знаеха.
Лейтенанта Оун зачака останалата част от историята, раздразнена не за пръв път от навика на орсианите да подхождат към всеки въпрос по най-обиколния маршрут, но успя до голяма степен да скрие реакцията си.