- Чувала съм, че са много вкусни - пробва тя.
- О, да! - съгласи се веднага Денз Ай. - Най-вкус- ни са пресни-пресни от калта! - Лейтенанта Оун скри гримасата си. - Но може също да ги нарежеш и да ги пекнеш на грил... - Денз Ай млъкна отново. - Не е изключено моят приятел да успее да ви намери малко.
Знаех колко недоволна е лейтенанта Оун от дажбите, усетих мигновеното й желание да каже „да“, но тя каза друго:
- Благодаря ви, но няма нужда. Та, казвахте?
- Какво да съм казвала?
- За вашата... позната. - Докато говореше с Денз Ай, лейтенантата ми задаваше въпроси с едва доловими трепвания на пръстите. - Който изровил тубери близо до забранена зона. И?
Показах й най-вероятното място, където е копала въпросната особа. Наблюдавах целия Орс, виждах как лодките излизат и се връщат, знаех къде ходят нощем със загасени светлини и с надеждата, че така ще се скрият от мен.
- И - каза Денз Ай - намерили нещо.
„Да липсва някоя?“ - попита ме с пръсти лейтенанта Оун, внезапно напрегната. Отвърнах отрицателно.
- Какво са намерили? - попита на глас тя.
- Оръжие - отвърна Денз Ай, толкова тихо, че лейтенанта Оун едва я чу. - Дузина пушки. Отпреди. - Имаше предвид отпреди анексирането. Всички военни формирования на Шис’урна бяха разоръжени, на планетата не би трябвало да има и един пистолет, за който ние да не знаем. Информацията беше толкова изненадваща, че в първите няколко секунди лейтенанта Оун изобщо не реагира.
После се заредиха изумление, тревога и объркване.
„Защо ми казва това?" - попита ме с пръсти лейтенантата.
- Носят се слухове, лейтенант - продължи Денз Ай. - Сигурно и вие сте ги чули.
- Слухове има винаги - отвърна лейтенанта Оун. Изречението се употребяваше толкова често, че не се наложи да превеждам, лейтенантата го каза на местния диалект. - Хората тук така си запълват времето.
Денз Ай призна с жест правотата на това наблюдение. Търпението на лейтенанта Оун се изчерпваше и тя атакува директно:
- Вероятно са там отпреди анексирането.
Денз Ай направи отрицателен жест с лявата си ръка.
- Преди месец не бяха там.
„Възможно ли е някоя да е намерила скрити оръжия отпреди анексирането и да ги е преместила?“ - попита ме лейтенанта Оун. На глас каза:
- Слуховете споменават ли появата на дузина пушки под вода в забранената зона?
- Тези пушки не вършат работа срещу вас. - Имаше предвид нашата броня. Радчайската броня представлява непробиваемо силово поле. Можех да включа своята само с мисъл, мигновено. Генериращият я механизъм беше имплантиран във всичките ми сегменти, лейтенанта Оун също имаше такова устройство, но нейното беше портативно, а не имплантирано. Бронята не ни правеше напълно неуязвими и в битка понякога носехме истинска броня под силовото поле, лека и ергономична, съставена от отделни части, които покриваха главата, крайниците и торса, но дори без нея пушките, за които говореше Денз Ай, трудно биха наранили някоя от нас.
- Тогава за кого са предназначени тези пушки? - попита лейтенанта Оун.
Денз Ай се замисли, въсеше чело и хапеше долната си устна. После каза:
- Танминдите приличат на радчаите повече от нас.
- Граждана - каза лейтенанта Оун с нарочно и ясно доловимо натъртване върху думата. Точно това означаваше „радчаи“ в крайна сметка - „граждана“. - Ако искахме да стреляме по някого тук, вече щяхме да сме го направили. - Всъщност вече го бяхме направили. - Не ни трябват скрити оръжия.
- Точно затова дойдох при вас - каза Денз Ай съзаклятнически, сякаш обясняваше нещо по най-простичкия начин, като на дете. - Когато вие застреляте някого, казвате защо и го правите, без да си търсите повод. Радчаите сте такива. Но в Горния град, преди вие да дойдете, когато искаха да застрелят някой орсианец, винаги гледаха да си намерят повод. Когато искаха някой да умре - обясни тя при вида на непроумяващото и ужасено изражение на лейтенантата, - не казваха: „Ти създаваш проблеми, затова искаме да изчезнеш“, преди да го застрелят. Не, казваха: „Правим го при самозащита“ и след това претърсваха трупа или някоя къща и неизменно намираха оръжия или уличаващи документи. Както вероятно се досещате, поставени там от самите тях.
- Тогава защо твърдите, че си приличаме?
- Защото боговете ви са еднакви. - Всъщност не бяха, но тази илюзия се насърчаваше и в Горния град, и навсякъде. - Живеете в космоса, обличате се от главата до петите. Богати сте, и вие, и танминдите. Ако някой в Горния град - досетих се, че има предвид някого конкретно, - вдигне шум, че орсианец го заплашва, повечето радчаи ще повярват на него, а не на този или онзи орсианец, който със сигурност лъже, за да защити своите.