Ето защо беше дошла при лейтенанта Оун - за да знаят радчайските власти, без значение какво ще последва, че тя, Денз Ай, и по подразбиране всички останали в Долния град, нямат нищо общо със скритите оръжия, в случай че подобно обвинение се появи.
- Тези неща - каза лейтенанта Оун, - орсианци, танминди, моха, вече не значат нищо. С това се приключи. Всички тук са радчаи.
- Щом казвате, лейтенанта - отвърна Денз Ай тихо.
Лейтенанта Оун живееше в Орс достатъчно дълго, за да усети неизреченото отрицание. Опита нов подход.
- Никоя по никоя няма да стреля.
- Разбира се, лейтенанта - каза Денз Ай със същия тих глас. Беше достатъчно стара да знае от първа ръка, че в миналото определено бяхме стреляли по хора. Едва ли можехме да я виним, че се бои да не го направим отново.
След като Денз Ай си тръгна, лейтенанта Оун потъна в мисли. Никоя не я прекъсна, денят беше спокоен. В храма, потънал в характерната си зеленикава светлина, върховната жреца се обърна към мен и каза:
- Навремето тук е имало два хора, всеки от по сто певци. Би ви харесало. - Гледала бях записи. Понякога децата ми носеха песни, които бяха далечно ехо от онази музика, изчезнала преди петстотин и повече години. - Не сме каквито сме били - каза върховната жреца. - Рано или късно всичко отминава.
Съгласна бях с нея.
- Излез с лодка тази нощ - каза накрая лейтенанта Оун. - Виж дали ще намериш нещо, което да показва откъде са дошли оръжията. Ще реша какво да правя, когато науча повече за ситуацията.
- Да, лейтенанта - казах аз.
*
Йен Шиннан живееше в Горния град, от другата страна на храмовото езеро. Повечето орсиани там бяха прислуга. Къщите се различаваха от тези в Долния град, макар и с малко - покривите бяха четирискатни, а централните части на всеки етаж бяха заградени, макар прозорците и вратите да оставаха отворени денем и нощем, стига да го позволяваше времето. Горният град беше построен много по-късно от Долния, през последните петдесетина години, и в много по-голяма степен се възползваше от съвременните методи за контрол на климата. Много от жителите му носеха панталони и ризи, сака дори. Радчайските имигранти, които живееха в Горния град, се обличаха много по-конвенционално, а лейтенанта Оун, когато идваше тук, носеше униформата си, без това да й причинява твърде голям дискомфорт.
Но когато идваше на гости на Йен Шиннан, дис- комфортът й нямаше нищо общо с жегата. Лейтенанта Оун не харесваше Йен Шиннан и макар по нищо да не личеше, смятах, че Йен Шиннан също не я харесва особено. Срещите им бяха продиктувани от социална необходимост, защото лейтенанта Оун беше местният представител на радчайските власти.
Сътрапезниците тази вечер бяха необичайно малобройни, само Йен Шиннан, една нейна братовчеда, лейтенанта Оун и лейтенанта Скааиат. Лейтенанта Скааиат командваше Седем Исса от „Правдата на Енте“ и отговаряше за територията между Орс и Кулд Вее - обработваема земя в по-голямата си част, където Йен Шиннан и братовчедата й притежаваха големи поземлени имоти. Лейтенанта Скааиат и нейните воини ни помагаха по време на поклонническия сезон, затова в Орс я познаваха почти толкова добре, колкото и лейтенанта Оун.
- Конфискуваха цялата ми реколта - каза братовчедата на Йен Шиннан, която притежаваше няколко та- мариндови овощни градини недалече от Горния град, и чукна многозначително с вилицата по чинията си. - Цялата реколта.
Средата на масата беше отрупана с подноси и купи, пълни с яйца, риба (не от заблатеното езеро, а от морето), пиле с подправки, хляб, задушени зеленчуци и различни разядки.
- Не ви ли платиха, граждана? - попита лейтенанта Оун. Говореше бавно и внимателно, както правеше винаги, когато се притесняваше за акцента си. Йен Шиннан и братовчедата й говореха радчайски, затова нямаше нужда от превод, отпадаха и притесненията за род, статут и други важни подробности от този сорт, които изникваха при разговор на орсиански или танминдски.
- Платиха ми, но със сигурност щях да взема повече, ако можех да откарам продукцията си в Кулд Вее и да си я продам сама!
Имаше времена, в самото начало на анексирането, когато поземлени собственици като нея ги разстрелваха, така че нечия клиента да получи плантациите им. Вярно е, че немалко шис’урниани бяха загинали в началния етап на инвазията само защото са пречели някому, а „преченето“ можеше да означава куп неща.
- Както сигурно разбирате, граждана - каза лейтенанта Оун, - разпределението на храната е проблем, с който все още не сме се справили напълно, и докато това не стане, всички срещаме трудности от различен характер. - Когато беше под стрес, лейтенанта Оун проявяваше склонност към необичайно скован изказ, а изреченията й често бяха опасно дълги и завъртени.