Йен Шиннан махна към препълнено блюдо от крехко на вид светлорозово стъкло.
- Още едно пълнено яйце, лейтенанта Оун?
Лейтенантата вдигна едната си ръка (с ръкавица).
- Много са вкусни, но ще ви откажа, граждана. Благодаря.
Уви, братовчедата беше забила в коловоз, от който явно й бе трудно да излезе въпреки дипломатичния опит на Йен Шиннан да я отклони.
- Плодовете трудно могат да минат за храна от първа необходимост. И то не какви да е плодове, а тама- ринди! А и не виждам признаци някоя да гладува.
- Така е, няма гладуващи! - съгласи се енергично лейтенанта Скааиат. Усмихна се широко на лейтенанта Оун. Беше с тъмна кожа и кехлибарени очи, аристократична от главата до петите, за разлика от лейтенанта Оун. Една от нейните Седем Исса стоеше близо до мен до вратата на трапезарията, изпъната и неподвижна.
Макар лейтенанта Оун да харесваше лейтенанта Скааиат и да оцени по достойнство саркастичната й забележка, не откри в себе си сили да отвърне на усмивката.
- Да, тази година е така.
- Твоят бизнес върви по-добре от моя, братовчеда - каза Йен Шиннан в опит да я успокои. И тя притежаваше обработваема земя недалече от Горния град. Пак тя бе притежавала и екскаваторите, които сега клечаха тихи и неподвижни в тресавището. - Макар че май няма смисъл да се вайкам. Много усилия влагах, а печалбата беше нищожна.
Лейтенанта Оун отвори уста да каже нещо, но бързо я затвори. Лейтенанта Скааиат видя реакцията й и каза без следа от акцент, с широки, изискани гласни, които оформяше без никакво усилие:
- И какво, остават още три години, докато падне забраната за риболов, така ли, лейтенанта?
- Да - отвърна лейтенанта Оун.
- Голяма глупост е това - каза Йен Шиннан. - Намерението е добро, но няма да доведе до нищо. Знаете какво беше, когато дойдохте тук. Вдигнете ли забраната, рибата пак ще свърши за нула време. Орсианите може и да са били велик народ навремето, но сегашните нямат нищо общо със своите предци. Нямат никаква амбиция, мислят краткосрочно. Ако им покажете коя командва, могат да бъдат доста послушни, както без съмнение сте се убедили от личен опит, лейтенанта Оун, но оставени сами на себе си, те, с много малко изключения, са мързеливи и суеверни хора. Макар че какво друго може да се очаква, когато живееш в долния свят. - Усмихна се на собствената си шега. Братовчедата й се изсмя високо.
Космическите нации на Шис’урна деляха вселената на три части. По средата се намираше естественият хабитат на хората - космически станции, кораби, изкуствени конструкции. Отвъд средата се намираше Черното - домът на боговете и всичко свято. А вътре в гравитационния кладенец на планетата Шис’урна- и на всяка друга планета - лежеше долният свят, земята на мъртвите, от която човечеството е трябвало да избяга, за да се освободи от демоничното й влияние.
Това вероятно обясняваше защо радчайската концепция за вселената като Бог изглежда близка до тан- миндската идея за Черното. Вероятно обясняваше също така защо за радчаите е странно, че някоя, която безрезервно приема гравитационните кладенци за земя на мъртвите, нарича други хора суеверни само защото обожествяват един гущер.
Лейтенанта Оун успя да изпише любезна усмивка на лицето си, а лейтенанта Скааиат каза:
- Да, но ето че и вие живеете тук.
- Стремя се да не смесвам философските концепции с реалността - каза Йен Шиннан. Това също звучеше странно в ушите на една радчаи, която знае какво означава за танминдския обитател на станция да се върне в долния свят. - Сериозно. Имам теория.
Лейтенанта Оун, която вече бе чувала няколко танминдски теории относно орсианите, реагира с неутрално изражение, подправено дори с известно любопитство, и каза любезно:
- О?
- Споделете теорията си, моля! - насърчи я лейтенанта Скааиат. Братовчедата, която дъвчеше голяма хапка пиле с подправки, размаха вилица в подкрепа.
- В основата е начинът им на живот, на открито, само с покрив над главата, без стени - каза Йен Шин- нан. - Когато живееш така, без никакво уединение, губиш усещането за себе си като за истински индивид, за отделно и самостоятелно човешко същество.
- А за частна собственост да не говорим - добави Йен Таа, вече бе преглътнала пилето. - За тях е съвсем нормално да влязат някъде и да си вземат каквото им хареса.
Всъщност имаше правила, пък макар и неписани, за това кога можеш да влезеш в нечия къща неканен, а кражбите в Долния град се брояха на пръсти, и то единствено по време на поклонническия сезон.