Йен Шиннан махна утвърдително.
- А и тук никога не са гладували, лейтенанта. Не работят, просто ловят риба в тресавището. Или одират по десет кожи от гостите на града през поклонническия сезон. Амбицията им е непозната, неприсъща, нямат и най-малкото желание да подобрят положението си. Нито са в състояние да постигнат каквото и да било цивилизовано отношение, каквото и да било... - Не довърши, търсеше точната дума.
- Чувство за идентичност? - подсказа лейтенанта Скааиат, която се наслаждаваше на тази игра много повече от лейтенанта Оун.
- Точно така! - кимна енергично Йен Шиннан. - Чувство за идентичност, да.
- Значи според вашата теория - каза лейтенанта Оун с опасно спокоен тон - орсианите всъщност не са хора.
- Е, не са индивиди, във всеки случай. - Йен Шиннан, изглежда, усети, че е казала нещо, с което да разгневи лейтенантата, но не беше сигурна точно какво. - В тесния смисъл на думата.
- Освен това - вметна Йен Таа, в неведение за подводните течения, - виждат какво имаме ние, но не разбират, че за да живееш така, трябва да работиш, завиждат, негодуват и винят нас, задето не ги допускаме в средата си, а трябва просто да положат усилие...
- Малкото си пари влагат в издръжката на онзи порутен храм, а после се оплакват, че са бедни - каза Йен Шиннан. - Изчерпват рибата в тресавището и после обвиняват нас. Ще обвинят и вас, лейтенанта, след като вдигнете забраната за риболов.
- А това, че сте изгребвали тонове кал с екскаваторите си да я продавате като почвен подобрител, няма нищо общо с изчезването на рибата, така ли? - попита остро лейтенанта Оун. Всъщност почвеният подобрител беше страничен продукт от основния производствен процес, който преработваше и пакетираше калта, която Шиннан продаваше на живеещите в космоса танминди за религиозни цели. - Или за всичко са виновни само орсианите със своето безотговорно поведение?
- Е, и изгребването на калта е имало някакъв ефект, предполагам - каза Йен Таа, - но ако те управляваха разумно ресурсите си...
- Добре, ще се съглася с вас - повиши глас Йен Шиннан. - Обвинявате мен, че съм съсипала риболова. Но аз давах работа на орсианите. Възможност да подобрят живота си.
Лейтенанта Скааиат, изглежда, бе усетила, че лейтенанта Оун наближава точката на кипене.
- Да поддържаш реда и сигурността на една планета не е като да ги поддържаш на космическа станция - каза тя жизнерадостно. - Планетите са големи и винаги изникват... пропуски в сигурността. Неща, които убягват от поглед.
- Е - каза Йен Шиннан. - Нали уж ни етикетирахте всичките и знаете къде сме във всеки един момент?
- Да - отвърна лейтенанта Скааиат. - Но не винаги наблюдаваме. Сигурно е възможно да се построи достатъчно голям ИИ, за да наблюдава цяла планета, но досега никоя не се е опитвала да направи такова нещо. Виж, когато става въпрос за станция...
Видях как лейтенанта Оун съзря капана, който лейтенанта Скааиат залагаше на Йен Шиннан.
- На станция - каза лейтенанта Оун - ИИ вижда всичко.
- И управлението е много по-лесно - добави е широка усмивка лейтенанта Скааиат. - Почти няма нужда от агенти по сигурността.
Това не беше докрай вярно, но сега не му беше времето да се влиза в подробности.
Йен Таа оставил вилицата си и каза:
- Не е възможно ИИ да вижда всичко. - Лейтенантите мълчаха. - Дори когато...
- Всичко - каза лейтенанта Оун. - Уверявам ви, граждана.
Тишината се проточи почти две секунди. Видях как устата на войната от Седем Исса, която стоеше до мен като лична охрана на лейтенанта Скааиат, потрепна. Може да беше непреодолим сърбеж или неволен мускулен спазъм, разбира се, но според мен беше външен израз на напушилия я смях. Бойните кораби имат ИИ също като космическите станции и радчайските воини са свикнали да живеят в условия на нулево уединение.
Лейтенанта Скааиат наруши мълчанието.
- Ако не греша, граждана, тази година вашата племенница ще положи теста си за пригодност?
Братовчедата направи утвърдителен жест. Докато получаваше доход от фермерската си дейност, назначение нямаше да й трябва, нито на нея, нито на наследниците й - толкова наследници, колкото земята й можеше да издържа. Племенницата й обаче беше изгубила родителите си по време на анексирането.
- Тези тестове - каза Йен Шиннан. - Вие полагали ли сте ги, лейтенанти?
И двете кимнаха утвърдително. Тестовете за пригодност са единственият начин да получиш шанс за военна кариера или пост в правителствената администрация, макар че има и други видове назначения, разбира се.
- Тази система безспорно работи добре при вас - каза Йен Шиннан, - но се чудя дали е подходяща за нас, шис’урнианите.