- И ти си й отговорила - предположи лейтенанта Оун - също толкова дипломатично, тоест неясно.
Вървях зад тях до Седем Исса, която бе стояла с мен на пост в трапезарията на Йен Шиннан. Право напред, в другия край на улицата, отвъд храмовото езеро, виждах себе си как стоя на площада.
Лейтенанта Скааиат поклати глава.
- Не й казах нищо, което да не е вярно. Казах й, че лейтенантите, които служат на кораби с екипаж от второстепенни, обикновено са от стари високопоставени семейства с много пари и голяма клиентела. Приятел- четата й в Кулд Вее може да са добавили още нещо, но не ще да е било много. От една страна, понеже ти не отговаряш на горните условия, това би било причина да те гледат отвисоко, с негодувание. От друга, ти наистина командваш второстепенни, а не прости човешки войски, които старомодните кокони презират точно толкова, колкото презират издънките на низши къщи, получили офицерско назначение. С други думи, одобряват твоите второстепенни и не одобряват твоите предци. Йен Шиннан не знае какво да мисли за теб, уверявам те. - Говореше тихо, така че думите й да не стигнат до чужди уши, макар къщите, покрай които минавахме, да бяха затворени и с тъмни приземни етажи. Нищо общо с Долния град, където дори късно нощем хора седяха по тротоарите, малки деца включително.
- Освен това - продължи лейтенанта Скааиат - тя е права. Нямам предвид глупостите, които наговори за орсианите, не, но е права да се съмнява в тестовете за пригодност. Сама знаеш, че подлежат на манипулация. - Възмущение сви стомаха на лейтенанта Оун при думите й. Не каза нищо обаче и лейтенанта Скааиат продължи: - Векове напред само богатите и влиятелните са се оказвали пригодни за определени назначения. Офицерски например. Но не и през последните, колко, петдесет, седемдесет и пет години? В по-малките домове внезапно са започнали да се раждат хора, подходящи за офицери, така ли?
- Не ми харесва накъде биеш - каза остро лейтенанта Оун и се опита да издърпа ръката си. - Точно от теб не го очаквах.
- Не, не - възрази лейтенанта Скааиат и я придърпа по-близо до себе си. - Въпросът е съвсем резонен и отговорът е ясен. Отговорът е „не“, както сама знаеш. От което изниква нов въпрос: кога са били подправени тестовете - преди или сега?
- Ти как мислиш?
- И двете. Манипулирали са ги преди, манипулират ги и сега. А нашата приятелка Йен Шиннан дори не си дава сметка, че този въпрос е един вид табу. Не, тя просто знае, че за да успееш, трябва да имаш съответните връзки, следователно връзки ти трябват и за тестовете. Освен това няма срам. Чу я как ни обвини, че награждаваме орсианите, защото са колаборационисти, а само миг по-късно намекна, че нейните хора биха били дори по-добри колаборационисти от тях! Сигурно ти прави впечатление, че нито тя, нито братовчеда- та й пращат собствените си деца на тестовете, а само онази осиротяла племенница. Обаче държат племенницата да се справи добре. Ако й бяхме поискали подкуп, за Да ударим едно рамо, със сигурност щеше да плати. Дори се учудвам, че сама не повдигна темата.
- Ти не би приела подкуп - каза лейтенанта Оун. - Не би направила такова нещо. И без това няма как да помогнеш.
- Няма и да се наложи. Детето ще се представи добре на теста, вероятно ще я изпратят в районната столица на обучение за добър пост в цивилната администрация. Ако питаш мен, наистина възнаграждаваме орсианите, задето ни съдействат, но пък и те са малцинство в тази система. И сега, когато неизбежните проблеми на анексирането са зад гърба ни, искаме хората да осъзнаят, че радчайското гражданство им носи полза. Това няма да се случи, ако наказваме местните къщи, задето не са се предали достатъчно бързо.
Повървяха в мълчание, после спряха при водата, все така хванати под ръка.
- Да те изпратя до вас? - предложи лейтенанта Скааиат. Лейтенанта Оун не отговори, само плъзна поглед по водата, все още ядосана. Зелените стъкла на капандурите по стръмния покрив на храма грееха, светлина се изливаше през отворените врати към площада и се отразяваше във водната повърхност - беше сезонът на нощните бдения. Лейтенанта Скааиат добави: - Разстроих те. Позволи ми да те компенсирам.
- Ами, добре - каза лейтенанта Оун. Открай време й беше трудно да устои на лейтенанта Скааиат, а нямаше и причина да го прави. Обърнаха се и тръгнаха покрай водата.
- Каква е разликата - каза лейтенанта Оун, толкова тихо, че тишината сякаш не я чу и се задържа упорито, - между гражданите и не-гражданите?
- Едните са цивилизовани - отвърна с лек смях лейтенанта Скааиат, - другите не са. - Шегата беше разбираема само на радчайски, защото езикът използва една и съща дума за „граждана“ и „цивилизована“. Да си радчаи означава да си цивилизована.