До нея, на застланата по конец койка, седеше най-младшата лейтенанта от декада Еск, пристигнала само преди седмици, нещо като братовчеда на Сейварден, макар и от друга къща. По-висока, отколкото беше Сейварден на нейната възраст, с по-широки рамене и по-грациозни движения. Изнервена, задето са я извикали на личен разговор при старшата лейтенанта, била тя братовчеда или не. Добре го прикриваше обаче. Сейварден каза:
- Добре е да внимавате, лейтенанта, кого удостоявате със... с вниманието си.
Младата лейтенанта свъси вежди, смутена, внезапно осъзнала какъв е поводът за привикването.
- Знаете какво имам предвид - продължи Сейварден. Аз също знаех. Една от другите Еск лейтенанти определено беше забелязала новодошлата още при пристигането й и оттогава бавно и дискретно се опитваше да привлече вниманието й. Но не толкова дискретно, че да убегне на Сейварден. Всъщност цялата декада го беше забелязала, това, както и положителния отклик на младата лейтенанта.
- Да, знам какво имате предвид - отвърна с възмущение младата лейтенанта. - Но не виждам защо...
- А! - прекъсна я остро Сейварден. - Мислите си, че е някакво безобидно забавление. Е, вероятно ще е забавление. - На един етап Сейварден беше спала с въпросната лейтенанта и знаеше за какво говори. - Но няма да е безобидно. Тя е добра офицера, но къщата й е от дълбоката провинция. Ако не беше ваша висшестояща по чин, нямаше да има проблем.
Къщата на младата лейтенанта определено не беше „от дълбоката провинция”. Колкото и да беше наивна, новобраната веднага разбра какво има предвид Сейварден. И се ядоса толкова, че си позволи да се обърне към Сейварден по начин, който не отговаряше на корабния етикет:
- На Аатрциците, братовчеда, никоя нищо не е споменавала за клиентство. И не би могла, защото никоя от нас няма право да сключва клиентски договори, докато е на действителна служба.
Сред богатите клиентството е връзка, основана на строг йерархичен принцип - патроната обещава определен вид съдействие на своята клиента, както финансово, така и социално, а клиентата се задължава да подкрепя и обслужва своята патрона. Връзки, които понякога траят поколения. В най-старите и най-прес- тижни къщи прислугата например се състои предимно от потомци на клиенти, а в много бизнес начинания, притежавани от богати фамилии, служителите принадлежат към клиентски клонове на по-малки домове.
- Провинциалните къщи са амбициозни - обясни Сейварден с едва доловимо снизхождение. - И умни също така, иначе не биха стигнали толкова далеч. Тя е твоя старша офицера и двете имате пред себе си много години служба. Ако станете интимни при тези условия и връзката ви се задълбочи, гарантирам ти, че не след дълго тя ще ти предложи да й станеш клиента, вместо обратното. Не ми се вярва майка ти да се зарадва, че си посрамила къщата й по този начин.
Лицето на младата лейтенанта се сгорещи от гняв и огорчение, блясъкът на първата й връзка внезапно помръкна, заменен от користолюбие и долни сметки.
Сейварден се наведе напред, посегна към чая си, но изведнъж спря с раздразнение. Обърна се мълчаливо към мен, пръстите на другата й ръка затрепкаха в бърза серия.
„Този маншет е скъсан от три дни”.
Казах директно в ухото й:
- Съжалявам, лейтенанта.
Редно би било да се заема с поправката незабавно, още преди три дни да пратя сегмент от Едно Еск да прибере скъсаната риза. А не да облека Сейварден със същата риза днес.
В тясната каюта се възцари мълчание. Младата лейтенанта все още тънеше в черни мисли. Казах в ухото на Сейварден:
Лейтенанта, декадната командира ще ви приеме при първа възможност.
От известно време знаех за предстоящото повишение. Изпитала бях дребнавото удовлетворение, че дори Сейварден да ми заповяда сега, в този момент, да й закърпя ризата, няма да имам времето да го направя. Започнах да й събирам багажа веднага щом излезе от каютата си, а три часа по-късно Сейварден вече пътуваше към новото си назначение като капитана на „Мечът на Нафтас". Не съжалявах особено, че се разделяме.
Дребни нещица. Не беше виновна Сейварден, че е реагирала зле в ситуация, която малцина седемнайсетгодишни (или нито една) биха приели с ентусиазъм. Не беше за учудване, че е точно толкова снобарски надменна, колкото й диктуваше възпитанието й. Не беше нейна вината, че за своите хиляда години съществуване (по онова време) аз се бях научила да ценя по-високо способностите, отколкото произхода, и бях видяла не една и две къщи „от дълбоката провинция“ да се издигат толкова, че да загубят този си етикет и да произвеждат свои версии на Сейварден.