Дали ще ми го даде беше друг въпрос.
- Ще ти платя.
- Не знам за какво говориш.
- Гарседдаите правеха всичко по пет. Пет правилни действия, пет основни гряха, пет области от по пет района. Двайсет и пет представители, които да се преда- дат на Анаандер Мианаай.
Пет секунди Стриган мълча. Не помръдваше, дори не дишаше сякаш. После каза:
- Гарседд? Какво общо имам аз с това?
- Ако не беше изчезнал така внезапно, никога нямаше да се досетя.
- Онова на Гарседд се е случило преди хиляда години и много далече оттук.
- Двайсет и пет представители, които да се предадат на Анаандер Мианаай - повторих аз. - И двайсет и четири пистолета, които са били конфискувани или отметнати по-друг начин.
Тя примигна, пое си рязко дъх.
- Коя си ти?
- Някой е избягал. Някой е напуснал системата преди радчаите да пристигнат. Може би се е боял, че пистолетите не са толкова добри, колкото се е очаквало. Или е знаел, че дори да са точно толкова добри, няма да помогнат.
- Нима? Аз пък си мислех, че точно в това е бил въпросът. Никой не тръгва срещу Анаандер Мианаай - каза горчиво Стриган. - Освен ако не е самоубиец.
Не казах нищо.
Стриган стискаше решително пистолета. Въпреки това щеше да пострада, ако сметнех за нужно да я нападна, и мисля, че го знаеше.
- Не знам защо си решила, че оръжието, за което говориш, е у мен. Какво общо имам аз с него?
- Защото колекционираш антики. Вече имаш малка колекция от гарседдайски артефакти, които са се озовали по един или друг начин на станция Драс Анниа. Щом те са се озовали там, защо и друго да не се озове? И после един ден просто изчезваш. Безследно. Така, че никой да не те открие.
- И от това стигаш до извода, че въпросното оръжие е у мен? Стига...
- Защо иначе идваш чак тук? - Махнах предпазливо с лявата си ръка. Дясната още стискаше пистолета под якето ми. - Имаш си чудесна работа на Драс Анниа, пациенти, много пари, връзки и репутация. Сега живееш в средата на ледена пустош и оказваш първа помощ на говедари.
- Личностна криза - каза тя.
- Не се и съмнявам - съгласих се. - Не ти е дало сърце да унищожиш пистолета или да го продадеш на някой, който няма представа каква опасност крие това оръжие. Веднага щом разбереш какво държиш в ръцете си, ти става пределно ясно, че ако някога радчайските власти дори заподозрат, че пистолетът съществува, ще те намерят с цената на всичко и ще те убият, теб, както и всеки, който може евентуално да го е виждал.
Макар охотно да поддържаше спомена за възмездието, сполетяло Гарседд, Радч правеше и невъзможното да заличи спомена за това как гарседдаите бяха предизвикали гнева му, постигайки нещо, което никой преди или след тях не беше успявал - да унищожи радчайски кораб. Почти никоя от живите днес не го помнеше. Аз знаех, разбира се, както и всички кораби от онова време, които още съществуваха. Анаандер Мианаай със сигурност знаеше. Както и Сейварден. която бе видяла с очите си онова, което лордата на Радч искаше на всяка цена да представи като невъзможно - онези невидими броня и оръжия, чиито куршуми с такава лекота бяха надвили радчайска броня и топлинния щит на радчайски кораб.
- Искам това оръжие - казах на Стриган. - Ще платя.
- Ако имах такова нещо - ако, забележи! - е напълно възможно никакви пари да не са достатъчни.
- Всичко е възможно - съгласих се.
- Ти си радчаи. На военна служба.
- Бях - поправих я и добавих, когато Стриган се изсмя презрително: - Ако още бях на действителна служба, нямаше да съм тук. Ако бях тук като военна, ти щеше вече да си труп и щях да съм научила всичко, което искам да знам.
- Махай се - каза Стриган тихо и ядосано. - Вземи си уличното коте и се разкарай.
- Няма да си тръгна, докато не получа онова, за което дойдох. - Обратното би било безсмислено. - Или ще ми го дадеш, или ще трябва да ме застреляш с него. - Ясен намек, че имам броня. Че съм точно това, от което Стриган се страхуваше, радчайска агента, дошла да я убие и да вземе пистолета.
Колкото и да беше уплашена. Стриган не успя да овладее любопитството си.
- Защо толкова ти е притрябвал?
- За да убия Анаандер Мианаай - казах аз.
- Какво? - Оръжието в ръката й трепна, измести се леко встрани, после пак ме взе на мушка. Стриган се наведе три милиметра напред и кривна глава, сякаш бе сигурна, че не ме е чула правилно.
- Искам да убия Анаандер Мианаай - повторих аз.
- Анаандер Мианаай - каза горчиво тя - има хиляди тела на стотици места. Няма начин да го убиеш. Не и с един пистолет.
- Въпреки това искам да опитам.
- Ти си луда. Макар че не знам дали това е възможно. Мислех, че всички радчаи са с промити мозъци.