- Носят се слухове. За корабите и отношението им към хората. Кои харесват и кои - не. Мога да се закълна, че лицето ти не показва нищо, но...
Раздвижих лицевите си мускули в усмивка, изражение, което бях виждала много пъти.
Седем Исса потръпна.
- Не го прави! - каза с възмущение, но тихо, за да не ни чуят лейтенантите.
Не че бях нагласила погрешно усмивката: знаех, че съм я направила както трябва. Не, проблемът бе във внезапната промяна ,- от обичайната ми липса на изражение към нещо човешко, - промяна, която дълбоко смущаваше повечето Седем Исса. Зарязах усмивката.
- На Аатр циците - изруга Седем Исса. - Като направиш нещо такова, направо тръпки ме побиват. - Поклати глава, загреба пуловете и започна да ги реди по дъската. - Добре де, щом не искаш да говорим за това, няма. Още една игра?
Вечерта преваляше в нощ. Приказките на комшиите станаха лениви и празни, а скоро след това секнаха съвсем - възрастните вземаха на ръце заспали деца и се прибираха да спят.
Денз Ай пристигна четири часа преди зазоряване, аз излязох с нея и се качих на лодката й без излишни приказки. Тя не обелваше и дума, дори се опитваше да не поглежда към мен, същото правеше и дъщеря й, седнала при кърмата. Бавно и почти безшумно лодката се отдалечи от къщата.
Бдението в храма продължаваше, молитвите на жреците се чуваха на площада като пресеклив шепот. Улиците, и в Горния, и в Долния град, бяха тихи, ако не се брояха собствените ми стъпки и звуците на водата, тъмни, ако не се брояха звездите по небосвода, примигващите шамандури по периметъра на забранените зони и светлината от храма на Иккт. Седем Исса, която ни беше придружила до къщата на лейтенанта Оун, спеше на дюшек на приземния етаж.
Лейтенанта Оун и лейтенанта Скааиат лежаха заедно на горния етаж и се унасяха в сън.
Други лодки нямаше, само нашата. На дъното й видях навито въже, мрежи, дихатели и една кръгла кошница с капак, привързана към котва. Дъщерята видя, че гледам кошницата, и я прибута уж небрежно с крак под пейката, на която седеше. Аз извърнах глава и насочих поглед над водата към примигващите шамандури, без да кажа нищо. Илюзията, че могат да скрият или променят информацията, която изпращаха към нас предавателите им, беше полезна, макар никоя да не вярваше истински в нея.
Едва бяхме навлезли в забранената зона отвъд шамандурите, когато дъщерята на Денз Ай сложи в устата си дихател и се прехвърли през ръба на лодката с въже в ръка. Езерото не беше много дълбоко, особено по това време на годината. След няколко секунди дъщерята се появи отново, покатери се на лодката и с общи усилия трите издърпахме сандъка - беше сравнително лесно, преди сандъкът да стигне до повърхността, след това се наложи да напрегнем мишци, но все пак успяхме да го катурнем през борда, без да обърнем лодката.
Избърсах калта от капака. Сандъкът беше радчайска направа, но това само по себе си не беше повод за тревога. Открих резето и го отворих.
Пушките вътре - дълги, изящни и смъртоносни - бяха от онези, които са били на въоръжение в танминдската армия преди анексирането. Знаех, че всяка трябва да има идентификационен номер, както и че номерата на конфискуваните от нас оръжия са описани и заведени в архива, което означаваше, че мога да прегледам инвентарните списъци и много бързо да определя дали тези пушки са от конфискуваните оръжия, или напълно са убягнали от вниманието ни.
Ако бяха от конфискуваните, проблемът щеше да се усложни значително, а той и така си беше достатъчно сложен.
Лейтенанта Оун беше в първа фаза на съня. Същото сякаш важеше и за лейтенанта Скааиат. Бих могла да прегледам инвентарните списъци, без да искам изрично разрешение. Всъщност точно това би трябвало да направя. Но не го направих, отчасти защото едва вчера ми бяха напомнили за корумпираните власти на Име, за злоупотребите с достъпа до засекретени данни, все ужасни неща, които не би трябвало да са възможни. Напомняне, че е добре да внимавам максимално. Имаше и друго обаче - твърденията на Денз Ай, че в миналото жителите на Горния град имали навика да подхвърлят уличаващи доказателства, и разговорът на вечеря днес, пропит от негодувание. Това говореше, че нещо не е наред. Никоя в Горния град не би могла да знае, че съм поискала информация за конфискуваните оръжия, но ако беше замесена и някоя друга? Някоя, която е в състояние да нагласи системата така, че да я уведомява, ако определени въпроси бъдат зададени на определени места? Денз Ай и дъщеря й седяха тихо в лодката и по нищо не личеше да са притеснени или изнервени.