Свързах се с „Правдата на Торен“. Виждала бях пове- чето от тези конфискувани оръжия - не в качеството си на Едно Еск, а като „Правдата на Торен“, чиито хиляди второстепенни воини бяха спуснати на планетата по време на анексирането. Щом не можех да прегледам официалните инвентарни списъци, без да уведомя по този начин властите за скритите пушки, можех да се консултирам със собствената си памет и да проверя дали някоя от тях не е минавала пред собствените ми очи.
Да, бяха минавали.
Отидох при спящата лейтенанта Оун и сложих ръка на голото й рамо.
- Лейтенанта - повиках я тихичко. На лодката затворих внимателно сандъка и казах: - Обратно към града.
Лейтенанта Оун отвори стреснато очи.
- Не спя - каза тя замаяно. На лодката Денз Ай и дъщеря й хванаха мълчаливо греблата и поеха по обратния път.
- Оръжията са били конфискувани - казах на лейтенанта Оун все така тихо. Не исках да събудя лейтенанта Скааиат, не исках никоя освен лейтенанта Оун да чуе какво казвам. - Разпознах серийните номера.
Лейтенанта Оун ме гледаше сънено и с празен поглед. После очите й се разшириха. Беше схванала за какво й говоря.
- Но... - Отърси се от утайката на съня и се обърна към лейтенанта Скааиат. - Скааиат, събуди се. Имам проблем.
Занесох пушките на горния етаж. Седем Исса дори не помръдна, когато минах покрай нея.
- Сигурна ли си? - попита лейтенанта Скааиат и клекна до отворения сандък, гола, ако не броим ръкавиците, с чаша чай в ръка.
- Лично ги конфискувах - отвърнах аз. - Помня ги. - Всички говорехме много тихо, така че никоя отвън да не ни чуе.
- Тогава защо не са унищожени? След конфискация подлежат на унищожение - изтъкна лейтенанта Скааиат.
- Очевидно не е станало така - каза лейтенанта Оун след кратка пауза. - Ох, мамка му. Това е лошо.
Пратих й мълчаливо съобщение: „Ругаете, лейтенанта“.
Лейтенанта Скааиат изсумтя - нещо като смях, но горчив.
- Меко казано. - Намръщи се. - Но защо? Защо да поемат такъв риск?
- И как? - попита лейтенанта Оун. Изглежда, съвсем беше забравила своя чай, който изстиваше в чаша на пода до нея. - Сложили са ги в езерото, без да ги видим. - Прегледала бях дневниците от последните трийсет дни и в тях нямаше нищо, за което вече да не знаех. Всъщност никоя не беше ходила на онова място освен Денз Ай и дъщеря й - снощи и преди трийсет дни.
- „Как“ не е проблем, ако имаш необходимия достъп - каза лейтенанта Скааиат. - Което само по себе си стеснява кръга на заподозрените. Не е била някоя с високо ниво на достъп до „Правдата на Торен“, иначе щеше да се погрижи корабът да не помни пушките. Или най-малкото да блокира достъпа до тази информация.
- А може и да не са се сетили за тази подробност - възрази лейтенанта Оун. Беше озадачена. Страхът й се усилваше. - Или пък това е било част от плана. Което отново ни връща към въпроса „защо“. В момента няма голямо значение как са го направили.
Лейтенанта Скааиат вдигна поглед към мен.
- Разкажи ми за неприятностите, които племенницата на Йен Таа е имала в Долния град.
Лейтенанта Оун я погледна, свъсила вежди.
- Но...
- Лейтенанта Скааиат й даде знак да замълчи.
- Нямаше такива - отвърнах. - Седеше сама и хвърляше камъчета в храмовото езеро. Пи чай в магазинчето зад храма. Извън това никоя не е говорила с нея.
- Сигурна ли си? - попита лейтенанта Оун.
- През цялото време беше пред погледа ми. - И щях да я следя още по-внимателно при евентуалните й бъдещи гостувания в Долния град, но това беше ясно и без да го казвам.
Лейтенанта Оун и лейтенанта Скааиат замълчаха. Лейтенанта Оун затвори очи и вдиша дълбоко. Вече бе сериозно уплашена.
- Значи лъжат за племенницата - каза тя, без да отваря очи. - Търсят си повод да обвинят някого в Долния град за... нещо.
- Подривна дейност - каза лейтенанта Скааиат. Отпи от чая си. - Размирици. Това поне е очевидно.
- Да, очевидно е - кимна лейтенанта Оун. Загубила бе изцяло контрол върху акцента си, без да го забележи. - Но защо, по дяволите, някоя с такова ниво на достъп - тя махна към сандъка с пушките-би искала да им помогне?
- Това май е най-важният въпрос - отвърна лейтенанта Скааиат. Помълчаха няколко секунди. - Какво ще правиш?
Въпросът разстрои лейтенанта Оун, която очевидно размишляваше върху същия проблем. Вдигна глава да ме погледне.
- Чудя се дали няма и друго.
- Мога да помоля Денз Ай да отидем в блатото още веднъж - казах аз.
Лейтенанта Оун кимна утвърдително.
- Ще напиша доклад, но няма да го изпращам. До- като не съберем още данни. - Всичко, което лейтенанта Оун правеше и казваше, беше обект на наблюдение и запис, но също като с проследяващите устройства, които носеха всички в Орс, се случваше информацията да остане незабелязана.