Лейтенанта Скааиат подсвирна тихо.
- Дали някоя не ти върти номер, скъпа?-Лейтенанта Оун я погледна въпросително. - Йен Шиннан, да речем? Може би съм я подценила. А и тази Денз Ай, имаш ли й доверие?
- Ако има такива, които искат да се махна, то те са от Горния град - каза лейтенанта Оун. Лично аз бях съгласна с нея, но не го изрекох на глас. - Не, не може да е това. Ако преча на някоя, която има нужното ниво на достъп - и махна отново към сандъка, - достатъчно би било просто да издаде заповед в този смисъл. Нещо, което Йен Шиннан не би могла да направи. - Неизречен, но дебнещ зад всяка дума, беше споменът за Име и фактът, че войната, разкрила тамошната корупция, беше осъдена на смърт и присъдата най-вероятно вече бе изпълнена. - Никоя в Орс не би могла да го направи, не и без... - Не и без помощ от много високо място, несъмнено би казала тя, ако беше довършила изречението си.
- Така е. - Лейтенанта Скааиат кимна замислено. - Значи е някоя на високо. Кой би имал полза?
- Племенницата - каза лейтенанта Оун, силно разстроена.
- Племенницата на Йен Таа би имала полза? - попита озадачено лейтенанта Скааиат.
- Не, не. Племенницата е оскърбена или нападната уж. А аз не правя нищо по въпроса, твърдя, че нищо не се е случило.
- Защото нищо не се е случило - каза лейтенанта Скааиат, присвила очи, сякаш започваше да разбира накъде бие лейтенанта Оун, но не докрай.
- Не получават справедливост от мен, затова идват в Долния град да си я вземат сами. Така са действали, преди да дойдем ние.
- А след това - допълни лейтенанта Скааиат - намират скритите пушки. Или още като дойдат. Или... - Поклати глава. - Нещо не се връзва. Да кажем, че си права. Така. Кой би имал полза? Не и танминдите, ако наистина замислят бунт. Могат да обвиняват когото си искат и колкото си искат, но без значение какво бъде открито в езерото, разбунтуват ли се, чака ги превъзпитание.
Лейтенанта Оун не изглеждаше убедена.
- Онази, която е могла да остави пушките в езерото, без ние да видим, би могла да защити и танминдите. Или да твърди, че може, и те да й повярват.
- О! - Лейтенанта Скааиат кимна с разбиране. - Дребна глоба, смекчаващи вината обстоятелства. Разбира се. Трябва да е някоя много нависоко. Някоя много опасна. Но защо?
Лейтенанта Оун погледна към мен.
- Иди при върховната жреца и я помоли за услуга. Кажи й, от мое име, че макар да не е дъждовният сезон, я моля да осигури постоянно дежурство при алармата за буря. - Алармата, сирена, която издаваше пронизителен вой, се намираше на покрива на жилищната пристройка към храма. Включването й задействаше капаците на повечето сгради в Долния град, а звукът гарантирано будеше обитателите на малкото къщи, които не разполагаха с въпросната автоматизирана система. - Помоли я да е готова да включи алармата, ако й кажа да го направи.
- Браво - каза лейтенанта Скааиат. - Капаците биха забавили тълпата. Но само толкова...
- Може изобщо да не се стигне до това - каза лейтенанта Оун. - Каквото и да са намислили, ще трябва да действаме на момента и според ситуацията.
На следващата сутрин ситуацията прие формата на новината, че Анаандер Мианаай, лордата на Радч, ще ни дойде на посещение през някой от идните дни.
В продължение натри хиляди години Анаандер Мианаай беше управлявала радчайския космос еднолично. Живееше във всяка от тринайсетте провинциални палати и присъстваше лично на всички анексирания. Можеше да прави това, защото притежаваше хиляди тела, всичките генетично еднакви и свързани помежду си. Все още беше в системата Шис’урна, някои от телата й бяха на „Мечът на Амаат“, флагманския кораб от анексиращата флотилия, други - на станция Шис’урна. Тя създаваше радчайските закони и тя решаваше кога да направи изключение от тях. Тя беше върховната главнокомандваща на армията, върховната жреца на Амаат, нейни клиенти бяха, на практика, всички радчайски къщи.
И щеше да слезе в Орс на неуточнена дата през следващите няколко дни. Всъщност беше донякъде изненадващо, че не го е направила по-рано - колкото и малък да беше градът, колкото и западнали да бяха орсианите спрямо предишното си величие, ежегодното поклонничество правеше Орс значимо място. Достатъчно значимо да предизвика апетита на офицери от по-висши семейства и с повече влияние от лейтенанта Оун. Искали бяха нейния пост и упорстваха в опитите си да й го отнемат въпреки решителната съпротива на върховната жреца на Иккт.
С други думи, самата визита не беше неочаквана. Макар моментът да изглеждаше странен. Оставаха две седмици до началото на поклонничеството, когато стотици хиляди орсиани и туристи щяха да се изсипят в града. По време на поклонничеството присъствието на Анаандер Мианаай би имало много по-голяма тежест, би й дало възможност да впечатли гигантски брой поклонници на Иккт. Но вместо да се възползва от тази възможност, тя идваше две седмици по-рано. А и нямаше как да бъде пренебрегнато очевидното съвпадение между нейната поява и появата на скритите пушки.