Която и да беше скрила пушките, действаше или за да обслужи интересите на радчайската лорда, или за да им навреди. Логично би било да съобщят за находката си именно на нея и да помолят за инструкции. А пристигането й в Орс лично създаваше изключително удобна възможност да го направят - можеха да й опишат ситуацията без риск някоя да прехване съобщението, което в единия случай би объркало целия план, какъвто и да бе той, а в другия би предупредило заговорниците, че планът им е разкрит, и би ги принудило да преминат и дълбока нелегалност и да се покрият завинаги.
По тази причина лейтенанта Оун посрещна новината за визитата с облекчение въпреки твърде неприятния страничен ефект, че през следващите няколко дни ще трябва да носи пълната си униформа.
Междувременно, докато чакахме Анаандер Миана- ай да пристигне, аз следях внимателно разговорите в Горния град, което бе по-трудно, отколкото в Долния, защото къщите имаха стени, а и всяка танминда, замесена в заговора, със сигурност би си мерила приказките, когато съм наблизо. Никоя не беше толкова глупава, че да води разговорите, за които се ослушвах, на публично място. Също така наблюдавах племенницата на Йен Таа, доколкото това ми беше възможно. След вечерята у Йен Шиннан тя нито веднъж не излезе от къщата, но поне можех да следя показанията на предавателя й.
Две нощи подред излизах в блатото с Денз Ай и дъщеря й и открихме още два сандъка с пушки. Отново пе открих улики, които да ме насочат коя или кога ги е оставила там, макар че ако се съдеше по неясните намеци на Денз Ай, която внимаваше да не набеди рибарите, които обичайно, по мои наблюдения, бракониерстваха в този район, пушките бяха оставени по някое време през последните два месеца.
- Радвам се, че лордата ще дойде тук - каза ми късно една вечер лейтенанта Оун. - Не ми е по силите сама да се справя с това.
Забелязах и друго - че никоя освен Денз Ай не излиза в блатото нощем и че никоя в Долния град не сяда там, където биха могли да се спуснат автоматично противоураганните капаци. Тази предпазна мярка се спазваше задължително през дъждовния сезон, макар да имаше вградени системи за безопасност, които блокираха капаците, ако под тях има човек. Но не и през сухия. Обикновено.
Лордата на Радч пристигна по обед, пеша, в едно- единствено тяло, което пресече Горния град, без да остави следа в архивите за движение, които иначе регистрираха всичко и всички, и отиде право в храма на Иккт. Беше стара, с побеляла коса, широките й рамене бяха леко приведени, почти черната кожа на лицето й беше набраздена от дълбоки бръчки, което обясняваше липсата на охрана. Загубата на едно тяло, което така или иначе наближава края на жизнения си цикъл, не би била особен проблем. Употребата на такива по-стари тела позволяваше на Анаандер Мианаай да се разхожда без охрана и придружители при минимален риск.
Не беше облечена нито по радчайски, с панталон и накичено с бижута сако, нито като шис’урнианските танминди, които се покриваха целите с панталон и риза с дълъг ръкав, а носеше лунги - орсианската дълга пола - и беше гола от кръста нагоре.
Веднага щом я видях пратих съобщение на лейтенанта Оун, която се отправи по най-бързия начин към храма и завари върховната жреца на площада, просната в краката на радчайската лорда.
Лейтенанта Оун се поколеба. Повечето радчаи рядко се озоваваха в такава непосредствена близост до Анаандер Мианаай. Лордата присъстваше на всички анексирания, разбира се, но числеността на воините спрямо бройката на телата, които лордата използваше, свеждаше шанса да й налетят почти до нула. Всяка граждана беше в правото си да отиде в някоя от провинциалните палати и да помоли за аудиенция - било във връзка с лична молба, било да се обърне към лордата като към последна съдебна инстанция, било по друга причина, - но в такива случаи обикновените граждани биваха инструктирани предварително как да се държат. Някоя като лейтенанта Скааиат сигурно би знаела как да привлече вниманието на Анаандер Мианаай, без да наруши приличието, но лейтенанта Оун не знаеше.
- Милорда - каза тя и коленичи. Сърцето й още малко и щеше да се пръсне от страх.