Анаандер Мианаай се обърна към нея и вдигна вежди.
- Моля да ми простите - каза лейтенанта Оун. Виеше й се леко свят, дали от тежестта на униформата в нетърпимата жега, или от нерви, не можех да преценя. - Трябва да говоря с вас.
Веждите се вдигнаха още по-високо.
- Лейтенанта Оун, нали? - каза Анаандер Мианаай.
- Да, милорда.
- Тази вечер ще присъствам на бдението в храма на Иккт. Ще говоря с вас сутринта.
Минаха секунда-две, докато лейтенанта Оун осмисли казаното.
- Само минутка, милорда. Боя се, че идеята да присъствате на бдението не е добра.
Лордата на Радч кривна въпросително глава.
- Доколкото ми е известно, вие държите този район под контрол.
- Да, милорда, просто... - Лейтенанта Оун млъкна паникьосана, изгубила ума и дума за миг. - В момента отношенията между Горния и Долния град... -И млъкна отново.
- Вършете си своята работа - каза Анаандер Мианаай. - А аз ще върша своята. - И обърна гръб на лейтенанта Оун.
Публична обида. И необяснима при това - нямаше причина лордата на Радч да не отдели минутка за разговор, поискан очевидно по спешност от офицерата, която отговаря за сигурността на района. А и лейтенанта Оун с нищо не беше заслужила подобно отношение. Отначало сметнах, че това е единствената причина за силното огорчение и тревога, които се разляха по връзката ми с лейтенанта Оун. Разговорът за пушките можеше да почака до утре. Но разходката на Анаандер Мианаай през Горния град не беше останала незабелязана, новината се беше разпространила бързо, както можеше да се очаква, и жителите на Горния град вече се събираха по северния бряг на храмовото езеро да видят как лордата на Радч, облечена като орсиана, стои пред храма на Иккт с върховната жреца. Заслушах се в тихите разговори на събралите си танминди и си дадох сметка, че поне за момента пушките не са най-неотложният ни проблем.
Танминдските жители на Горния град бяха богати, добре хранени, собственици на магазини, ферми и та- мариндови овощни градини. Дори в трудните месеци след анексирането, когато снабдяването беше оскъдно, а храната скъпа, те бяха съумели да хранят семействата си. Йен Шиннан бе казала, че никоя тук не е гладувала, и сигурно го вярваше искрено. Тя не беше гладувала, нито някоя от близкото й обкръжение, състоящо се предимно от други богати танминди. Обичаха да се оплакват, но в действителност анексирането почти не ги беше засегнало. Децата им се справяха добре на тестовете за пригодност и тази тенденция щеше да продължи и занапред, както беше намекнала лейтенанта Скааиат.
И въпреки това същите тези хора, видели лордата на Радч да минава транзитно през тяхната част от града и да отива в храма на Иккт, моментално бяха реши- ли, че този жест на уважение към орсианите е нарочна обида към самите тях. Четеше се ясно по лицата им, чуваше се във възмутените им възклицания. Не го бях предвидила. Може би и лордата на Радч не го беше предвидила. Но като бе видяла върховната жреца в краката на Анаандер Мианаай, лейтенанта Оун си бе дала сметка какво ще последва.
Изтеглих се от площада и част от улиците в Горния град и се отправих в половин дузина сегменти към струпалите се по северния бряг на езерото хора. Не извадих оръжие, не отправих заплахи. Просто казах на онези, които бяха достатъчно близо да ме чуят:
- Прибирайте се по домовете си, граждани.
Повечето се подчиниха и макар израженията им да бяха навъсени, никоя не възрази открито. Други се позабавиха минута-две, преди да направят същото: сигурно си въобразяваха, че така подлагат на изпитание властта ми, но не посмяха да стигнат по-далеч от това - всяка, достатъчно смела да ме предизвика открито, или беше застреляна по някое време през последните пет години, или се беше научила да държи под контрол тези си самоубийствени импулси.
Върховната жреца се изправи да придружи Анаандер Мианаай в храма и хвърли неразгадаем поглед към лейтенанта Оун, която още стоеше на колене върху каменната настилка на площада. Лордата на Радч дори не погледна към нея.
7.
- Да не забравяме и друго - каза Стриган, докато се хранехме. Канеше се да изтъкне поредния си повод за възмущение от политиката на Радч. Списъкът й беше дълъг. - Договорът с пресгер.
Сейварден лежеше неподвижно, със затворени очи, по устните и брадичката й имаше спечена кръв, пръски засъхваха по предницата на якето й. През носа и челото й беше лепнат коректив.
- Не ти харесва договорът? - попитах. - Предпочиташ пресгер да правят каквото си искат, като преди? - Пресгер не даваха пукната пара дали един вид е разумен, или не, интелигентен, или не, етичен, или не. Думата, която използваха... всъщност не е дума, ако съм разбрала правилно, защото те не говорят с думи, така че е по-скоро концепция. Та концепцията им обикновено се превежда като „значимост“. А „значими“ според тях са единствено пресгер. Следователно всички други същества са по право тяхна плячка, собственост или средство за забавление. Обикновено не обръщаха внимание на човечеството, но сред тях имаше и такива, които обичаха да спират наши кораби и да ги разкъсват - и корабите, и съдържанието им.