- Ще ми се Радч да не дава обвързващи обещания от името на цялото човечество - отвърна Стриган. - Натрапват политиката си на всички човешки правителства и дори очакват да им благодарим за това.
- Пресгер не признават различията, за които говориш. Или е трябвало да сключим договора от името на цялото човечество, или да се оттеглим от преговорите.
- Според мен пък Радч просто намери друг начин да разшири сферата си на влияние, начин много по-лесен и евтин от традиционните си завоевания.
- Може и да се изненадаш, но сред най-висшите кръгове на Радч има хора, които също като теб не харесват договора.
Стриган вдигна вежда и остави чашата си с миризливо ферментирало мляко.
- Не знам защо, но си мисля, че тези високопоставени радчаи не биха ми допаднали, ако ги познавах лично. - Тонът й беше горчив и леко саркастичен.
- Да - съгласих се. - И аз мисля така. Те, от своя страна, със сигурност не биха харесали теб.
Тя примигна и ме погледна втренчено, сякаш се надяваше да прочете нещо по лицето ми. После поклати глава и каза:
- Слушам те?
- Когато си проводникът на реда и цивилизацията в една вселена, не преговаряш. Особено с не-човеци.
Което включваше немалко хора, които смятаха себе си за представители на човешката раса, но аз прецених, че на този етап няма смисъл да повдигам темата.
Защо да сключваш договор с такъв неумолим враг? Унищожаваш го, и точка.
- А можете ли? - попита невярващо Стриган. - Да унищожите пресгер?
- Не.
Тя скръсти ръце и се облегна на стола си.
- Тогава защо изобщо го подлагате на дебат?
- Не е ли очевидно? - казах аз. - Има такива, които не са в състояние да признаят, че Радч не са всесилни, пито че силата им може да има граници.
Стриган погледна към Сейварден, която лежеше в другия край на стаята.
- Но в това няма смисъл. Дебат. При вас дебатите са забранени.
- Безспорно - съгласих се. - Ти знаеш най-добре, понеже си експерт.
- О, не! - възкликна тя и изправи гръб. - Ядосах те.
Сигурна бях, че изражението ми не се е променило ни най-малко.
- Мисля, че кракът ти никога не е стъпвал в Радч. Мисля, че не познаваш лично много радчаи. И да познаваш няколко, познаваш ги бегло. Ти гледаш отстрани, отвън, и виждаш единствено конформизъм и промити мозъци. - Безкрайни редици от еднакви воини със сребристи брони, които нямат своя воля, не разсъждават самостоятелно. - Вярно е, че дори най-изпадналата радчаи гледа на не-гражданите отвисоко и с чувство за превъзходство. А самочувствието на такива като Сейварден е направо непоносимо. - Стриган изсумтя развеселено. - Но те все пак са хора и имат различно мнение за нещата.
- Мнения, които нямат никаква стойност. Анаандер Мианаай казва какво ще стане и то става, точка.
Сигурна бях, че не си дава сметка колко сложен е този въпрос в действителност.
- Да, и това само утежнява вътрешното им объркване. Опитай се да си представиш. Представи си, че целият ти живот е посветен на завоевания, чиято цел е да разширят границите на радчайския космос. Ти виждаш убийства и разрушения в гигантски мащаб, но за радчаите завоеванията са начин да разширят цивилизацията, да донесат Правда, Приличие и Полза за вселената. Смъртта и разрушенията за тях са неизбежни странични ефекти в името на всеобщото добруване.
- Боя се, че не откривам в себе си съпричастие към тази гледна точка.
- Не го и очаквам от теб. Просто се замисли, представи си, че си на тяхно място. Че не само твоят живот, но животът на всичките ти близки, на предците ти хиляда и повече години назад, е инвестиран в тази идея, в тези действия. Амаат го иска. Бог го иска, самата вселена го иска. И после един ден някой ти казва, че може и да грешиш. И че живо- гьт ти няма да е такъв, какъвто си мислиш.
- Случва се постоянно, с всички ни - каза Стриган и сс надигна от стола си. - С тази разлика, че повечето от мас не живеят с илюзията, че сме родени за велики дела.
- Тази разлика никак не е дребна - изтъкнах аз.
- Ами ти? - Стоеше до стола си и държеше чашата и паницата си. - Ти несъмнено си радчаи. Акцентът ти, когато говориш на радчайски - разговаряхме па нейния език, - оставя впечатлението, че си родом от Герентат. Но в момента почти не долавям акцент. Може би просто си добра в езиците, нечовешки добра би могло да се каже... - Направи пауза. - Обаче грешките с родовете те издават. Само радчаите бъркат по този начин пола на хората.