Значи бях сгрешила.
- Не мога да видя под дрехите ти. А дори да можех, това невинаги е надежден признак.
Тя примигна и се поколеба за миг, сякаш не откриваше смисъл в думите ми.
- Често се чудя как се размножават радчаите, между другото. Дали не са еднополови.
- Не са. И се размножават като всички останали. - Стриган вдигна скептично вежда. - Отиват при медика да им деактивира контрацептивния имплант. Или използват инкубатор. Или си правят операция, за да износят бременност. Или наемат някоя да я износи вместо тях.
Никое от гореспоменатите не се различаваше драматично от всеобщо възприетите методи за репродукция, но Стриган въпреки това изглеждаше скандализирана, в известна степен поне.
- Ти определено си радчаи. И определено познаваш много добре капитан Сейварден, но не си като него. Отначало мислех, че може да си второстепенен, но ако беше, щеше да имаш повече импланти, а не виждам признаци за такива. Коя си ти?
От няколко разговора трудно би могла да засече издайническите признаци - за обикновен наблюдател като нея аз имах един-два оптични и комуникационни импланти, каквито си поставят милиони хора, без значение дали са радчаи, или не. А и през последните двайсет години бях намерила начини да прикривам истинските си характеристики.
Взех собствените си прибори и станах.
- Аз съм Брек от Герентат.
Стриган изсумтя. Не ми вярваше. Герентат беше достатъчно далеч от местата, където бях обикаляла през последните деветнайсет години - и да допуснех някакви дребни грешки, хората подсъзнателно си ги обясняваха с голямото разстояние.
- Просто турист - каза Стриган. От тона й ставаше ясно, че изобщо не ми вярва.
- Да.
- Тогава какъв е интересът ти към... - Кимна към Сейварден, която спеше спокойно в другия край на стаята. - Просто улично коте, което някой е трябвало да спаси?
Не отговорих. Истината бе, че не знаех какъв е отговорът.
- Познавам хора, които редовно прибират нещастници под крилото си. Ти не си от тях. Има нещо... има нещо студено в теб. Нещо остро. Ти си много по-хладнокръвна и от най-хладнокръвния турист. - А и знаех, че пистолетът е у нея, пистолет, за чието съществуване не би трябвало да знае никоя освен самата тя и Анаан- дер Мианаай. Но не би могла да изтъкне това, без да признае, че оръжието е у нея. - И в седемнайсетте ада няма начин да си герентатски турист. Коя си ти?
- Ако ти кажа, това ще ти развали удоволствието.
Стриган отвори уста да каже нещо, нещо гневно, ако се съдеше по изражението й, когато внезапно прозвуча аларма.
- Посетители - каза тя.
Докато си облечем връхните дрехи и излезем през двете врати, един плъзгач беше скъсил на зигзаг разстоянието до къщата, разравяйки бял коловоз в оцветения от мъха сняг. Спря на сантиметри от моята летяща машина.
Вратата се отвори с изщракване и от возилото се изсипа една нилта, много ниска, навлечена с алено палто с бродерия в яркосиньо и крещящо жълто, но зацапано с по-тъмни петна - снежен мъх и кръв. Нилтата спря за миг, после ни видя да стоим на входа.
- Докторке! - извика тя. - Помощ!
Стриган вече вървеше към нея. Последвах я.
- Дадох си смеска, че нилтата всъщност е дете, на четиринайсет най-много. На седалката до мястото на водача лежеше по-възрастен индивид, в безсъзнание, дрехите му разкъсани на парцали, на места множеството катове бяха раздрани до месо. Имаше много кръв - и по дрехите на ранената, и по седалката. Десният й крак липсваше от коляното надолу, както и лявото стъпало.
С общи усилия трите отнесохме ранената в лечебницата.
- Какво е станало? - попита Стриган, докато сваляше окървавените разкъсани дрехи.
- Леден дявол - отвърна момичето. - Не го видяхме! - Сълзи пълнеха очите й, но не се стичаха по бузите. Детето преглътна шумно.
Стриган огледа импровизираните турникети, с които момичето беше стегнало краката над раните.
- Направила си всичко възможно - каза му и кимна към вратата на голямата стая. - Оттук ще поема аз.
Излязохме от лечебницата. Момичето сякаш изобщо не ме забелязваше, нито мен, нито Сейварден, която още лежеше на дюшека си. Спря в средата на стаята, сякаш се чудеше какво да прави, после се срина на една пейка.
Донесох й чаша ферментирало мляко и тя се стресна, все едно съм се появила от нищото.