Донесох им две чаши ферментирало мляко и майката рязко насочи вниманието си към мен, макар че не личеше да проявява особен интерес и дори любопитство към особата ми.
- Вие не сте лекарката - каза. Виждах, че мислите й все още са центрирани върху дъщерята, а интересът й към мен се простира единствено върху въпроса съм ли потенциална заплаха или потенциална помощ.
- На гости съм - отвърнах. - Лекарката е заета в момента и реших, че чаша мляко ще ви дойде добре.
Жената погледна към Сейварден, която още спеше, вече няколко часа, челото й беше покрито с черния потрепващ коректив, около устата и носа й се виждаха следи от кръвонасядания.
- Тя е от много далече - каза момичето. - Не знаеше как се играе тиктик!
Майката сведе поглед към дъската на пода, зарчетата и цветните каменни пулове, зарязани по средата на играта. Не каза нищо, но изражението й се промени едва доловимо. Кимна много леко и прие чашата мляко.
След двайсет минути Сейварден се събуди, отлепи с рязък жест коректива от челото си, изтри с трепереща ръка горната си устна и се втренчи в люспиците засъхнала кръв, които останаха по ръката й. Вдигна поглед към двете нилти, които седяха една до друга на пейката и енергично не ни обръщаха внимание, нито на нея, нито на мен. Явно не се учудиха, че не отивам при Сейварден, нито й казвам нещо. Нямах представа дали помни защо съм я ударила и дори че аз съм я ударила. Понякога ударите в главата предизвикват краткотрайна амнезия. Но изглежда все пак си спомняше нещо, или подозираше какво е станало, защото изобщо не погледна към мен. Повъртя се няколко минути, после стана, отиде в кухнята и отвори един шкаф. Позяпа втренчено съдържанието му, после извади паница и парче твърд хляб, наля вода и зачака хлябът да омекне - стоеше, гледаше в нищото и мълчеше.
8.
Хората, които бях прогонила от брега на храмовото езеро, се скупчиха на малки шепнещи групи по улицата, после побързаха да се пръснат, като видяха, че наближавам от няколко посоки като част от регулярните си патрулни обиколки. Не след дълго отново се събраха на групи, но не на улицата, а вътре, по къщите. За няколко часа в Горния град се възцари спокойствие. Зловещо спокойствие, което ме държеше на нокти - то, както и постоянните въпроси на лейтенанта Оун какво става.
Лейтенанта Оун смяташе, че засиленото ми присъствие в Горния град само ще влоши нещата, затова ми нареди да се изтегля към площада. Ако имаше да става нещо, щеше да стане там, на границата между Горния и Долния град. Именно благодарение на това прегрупиране все още бях в състояние да функционирам повече или по-малко ефективно, когато всичко се разпадна.
В продължение на часове не се случи нищо особено. Лордата на Радч отправяше молитви заедно с жреците на Иккт. Предупредих жителите на Долния град, че ще е добре тази нощ да си останат по къщите, и в резултат улиците останаха безлюдни, без обичайните комшийски събирания на сладка приказка. По здрач почти всички се бяха прибрали на горните етажи на домовете си, разговаряха тихо или мълчаха и наблюдаваха от терасите.
Четири часа преди зазоряване всичко се разпадна. Или по-точно, аз се разпаднах. Информационният поток, който следях, пресекна изведнъж и моите двайсет сегмента едновременно ослепяха и оглушаха. Всеки от тях виждаше само с две очи, чуваше само с две уши и се движеше в едно-единствено тяло. Минаха няколко секунди на пълно объркване и паника, докато сегментите ми осъзнаят, че са отрязани от останалите, че всеки е сам в тялото си. И още по-лошо - в същия миг прекъсна и връзката мис лейтенанта Оун.
От онзи момент нататък бях двайсет различни индивида с двайсет различни комплекта възприятия и спомени и мога да възпроизведа случилото се само като съшия в едно тези отделни парчета.
В мига на удара всичките двайсет сегмента инстинктивно и незабавно включиха бронята ми, и облечените, и съблечените. Осемте спящи сегмента в къщата се събудиха моментално и веднага щом възстанових самообладанието си хукнаха към лейтенанта Оун, която си беше легнала и се опитваше да заспи. Два от гези сегменти, Седемнайсет и Четири, като видяха, че лейтенанта Оун е добре и че няколко други сегмента стоят на пост при нея, отидоха при конзолата да проверят комуникационния статут. Конзолата не работеше.
- Комуникациите са прекъснати - извика сегмент Седемнайсет, гласът му бе променен от гладката сребриста броня.