- Невъзможно - каза Четири. Седемнайсет не отговори. Не беше необходимо, защото фактите не се нуждаят от коментар.
Някои от сегментите ми в Горния град се обърнаха към храмовото езеро, преди да осъзнаят, че ще е най-добре да остана където съм. Всички, които бяха на площада и в храма, се обърнаха към къщата. Един хукна към лейтенанта Оун, двама казаха едновременно: „Горният град!“, други двама: „Сирената за бури!“ и в продължение на няколко секунди отделните ми парчета трескаво се опитваха да решат как да постъпят. Сегмент Девет изтича в жилищното помещение към храма и събуди жрецата, която спеше до командния панел на противоураганната сирена.
Точно преди сирената да завие Йен Шиннан изскочи от къщата си в Горния град и се развика: „Убийство! Убийство!“ Осветлението в околните къщи се включи, но по-нататъшната врява потъна във воя на сирената. Най-близкият ми сегмент беше на четири улици разстояние.
Из целия Долен град се спуснаха противоураганните капаци. Жреците в храма прекратиха молитвите си, върховната жреца погледна към мен, но аз нямах информация, която да й предоставя, затова вдигнах безпомощно рамене.
- Комуникациите ми са прекъснати, свещена - каза сегментът ми. Върховната жреца примигна неразби- ращо. Воят на сирената поглъщаше всички останали звуци, думите включително.
Лордата на Радч не бе реагирала изобщо в мига на моята фрагментация, макар да беше свързана с останалите си елементи по същия начин като мен. Очевидната липса на изненада от нейна страна беше достатъчно странна, за да привлече вниманието на един от сегментите ми, онзи, който се намираше най-близо до нея. Но не беше изключено да става въпрос за проява на върховно самообладание - воят на сирената не бе предизвикал друга реакция у Анаандер Мианаай освен поглед към тавана и вдигната вежда. После лордата се изправи и излезе на площада.
Това беше третата най-лоша нощ в съществуването ми. Не долавях нищо от „Правдата на Торен“, нищо от себе си. Разпаднала се бях на двайсет сегмента, които трудно комуникираха помежду си.
Сегмент, когото лейтенанта Оун беше пратила да включи сирената, изскочи на площада и спря колебливо. Обхождаше с поглед другите сегменти, видимо беше там, но не и като част от усещането ми за себе си.
Сирената замлъкна. Долният град потъна в тишина, единствените звуци бяха от моите стъпки и филтрираните през бронята гласове - опитвах се да говоря със себе си, да се организирам поне в някаква степен.
Лордата на Радч вдигна едната си побеляла вежда.
- Къде е лейтенанта Оун?
Този въпрос си задаваха всички мои сегменти, поне онези, които нямаха нужната информация, но сегментът, който бе дотичал със заповед от лейтенанта Оун, побърза да каже:
- Лейтенанта Оун идва насам, милорда.
След десет секунди лейтенанта Оун и повечето от сегментите ми, които кризата беше заварила в къщата с нея, изтичаха на площада.
- Мислех, че държите този район под контрол. - Анаандер Мианаай не погледна лейтенанта Оун, но беше ясно към кого се обръща.
- И аз така мислех. - А после лейтенанта Оун си спомни къде е и с кого говори. - Милорда. Моля за извинение. - Сегментите ми до един и всеки за себе си полагаха усилия да не се обръщат с цяло тяло към лейтенанта Оун, подтиквани от нуждата да се убедят, че тя наистина е там - факт, който не можеха да удостоверят по друг начин освен чрез зрителните си възприятия. Кратка тиха дискусия реши кои от сегментите ми ще останат близо до нея.
Сегмент Десет се появи на бегом край храмовото езеро.
- Проблеми в Горния град! - извика и наби спирачки пред лейтенанта Оун. Изтеглила бях останалите си сегменти да му направя път. - Хора се събират пред къщата на Иен Шеннан, гневни са, говорят за убийство и възмездие.
- Убийство? Мамка му!
Всички сегменти в близост но лейтенанта Оун казаха едновременно:
- Ругаете, лейтенанта!
Анаандер Мианаай ни изгледа невярващо, но си замълча.
- Ох, мамка му! - повтори лейтенанта Оун.
- Смятате ли - каза Анаандер Мианаай, спокойно и бавно, - да направите нещо? Или само ще псувате?
Лейтенанта Оун застина за миг, после се огледа - погледна към езерото, към Долния град, към храма.
- Кои сте тук? Пребройте се! - Направихме го и тя продължи: - От едно до седем, оставате тук. Останалите - с мен.
Последвах я в храма, а Анаандер Мианаай остана на площада.
Жреците стояха близо до подиума и гледаха към нас.
- Свещена - каза лейтенанта Оун.
- Лейтенанта - каза върховната жреца.
- От Горния град идва агресивна тълпа. По моя преценка разполагаме с пет минути. Не могат да нанесат големи щети поради противоураганните капаци. Най-добре ще е да влязат тук, за да не направят нещо драстично.