- Да влязат тук? - повтори колебливо върховната жреца.
- Всичко друго е тъмно и затворено. Вашите врати са големи и отворени, затова най-вероятно ще се стекат насам, а когато повечето влязат в храма, ще затворим вратите и Едно Еск ще обкръжи сградата. Бихме могли да затворим вратите на храма и тогава тълпата ще насочи гнева си към къщите, но не ми се ще да подлагам на изпитание здравината на капаците. Ако - добави тя, понеже видя Анаандер Мианаай да влиза в храма, бавно, все едно не се случва нищо необичайно, - ако милордата позволи.
Лордата на Радч даде мълчалив знак, че одобрява.
Върховната жреца явно не харесваше предложеното решение, но не възрази. Сегментите ми на площада вече виждаха отблясъците на ръчни лампи и фенери да се стичат по най-близките улици от Горния град.
Лейтенанта Оун ме прати зад големите врати на храма, които да затворя по неин сигнал, други мои сегменти излязоха навън, по улиците около храма, със задача да насочат танминдите към светилището. Останалите стояхме в храма, в сенките покрай стените, а жреците се върнаха към молитвите си, коленичили с гръб към широко отворения вход.
Повече от сто танминди се появиха откъм Горния град. И повечето направиха онова, на което се надявахме - втурнаха се с крясъци в храма, - освен двайсет и гри, от които дузина свърнаха по една тъмна и празна улица. Останалите единайсет, които вървяха по петите па по-голямата група, видяха един от сегментите ми да стои наблизо и преосмислиха действията си. Спряха и взеха да си шушукат, местеха поглед между тълпата, която щурмуваше храма, и другата група, която тичаше с крясъци по улицата. Гледаха ме как стоя близо до вратите на храма - сегментите там не бяха с униформа, а покрити само със среброто на моята броня, и това, изглежда, им припомни анексирането. Чуха се ругатни, после малката група зави обратно към Горния град.
Осемдесет и трима танминди бяха нахлули в храма, гневните им гласове ехтяха, подсилени от акустиката на просторното помещение. Като чуха, че вратите се затварят, те се обърнаха и понечиха да хукнат обратно към изхода, но аз ги бях обградила и държах на мушка онези, които се намираха най-близо до отделните ми сегменти.
- Граждани! - извика лейтенанта Оун, но истината е, че не умееше да привлича вниманието към себе си, да бъде чута.
- Граждани! - извикаха моите фрагменти, гласовете ми отекнаха и заглъхнаха. Утихнаха и бунтовните крясъци на танминдите - Йен Шиннан, Йен Таа и още неколцина, които познавах като техни близки приятели и роднини, зашъткаха на заобикалящите ги, призоваха ги към спокойствие, изтъкнаха, че самата лорда на Радч е в храма и че могат да говорят лично с нея.
- Граждани! - извика отново лейтенанта Оун. - Ума ли си изгубихте! Какви ги вършите?
- Убийство! - извика Иен Шиннан, застанала начело на тълпата. Гледаше към лейтенанта Оун, която стоеше зад мен, до лордата на Радч и върховната жреца. Младшите жреци стояха в плътна група и не помръдваха. Танминдите надигнаха глас в подкрепа на Йен Шиннан. - Щом няма да получим справедливост от вас, ще си я вземем сами! - извика отново Йен Шиннан. Брожението на тълпата се търкулна покрай каменните стени на храма.
- Обяснете, граждана - каза Анаандер Мианаай, повишила глас да надвика шума.
Бунтовниците си шъткаха в продължение на пет секунди, после Йен Шиннан каза с почтителен тон, който звучеше почти искрено:
- Милорда, моя братовчеда, още почти дете, ми беше на гости у дома, за седмица. Когато дошла в Долния град, била обиждана и заплашвана от орисиани, за което аз докладвах на лейтенанта Оун, но нищо не последва. Тази вечер стаята й беше празна, прозорецът - счупен, навсякъде имаше кръв! Какво да си помисля? До какво заключение бих могла да стигна? Орисианите открай време ни мразят! Сега искат да ни избият до крак и ние трябва да се защитим, нали така?
Анаандер Мианаай се обърна към лейтенанта Оун.
- Докладвано ли ви е?
- Да, милорда - каза лейтенанта Оун. - Проведох разследване и установих, че въпросната млада особа нито за миг не е излизала извън полезрението на Едно Еск от „Правдата на Торен". Едно Еск докладва, че до- като е била в Долния град, младата особа не е разговаряла с никого, освен във връзка с рутинно пазаруване. Не е била нито обиждана, нито заплашвана от никого.
- Ето, виждате ли! - извика Йен Шиннан. - Вижда- ге ли защо сме принудени да вземем правосъдието в свои ръце!
- Какво ви навежда на мисълта, че животът на всички ви е под заплаха? - попита Анаандер Мианаай.