- Милорда - каза Йен Шиннан. - Ако слушате лейтенанта Оун, излиза, че всички в Долния град са лоялни граждани, които спазват законите, но ние от опит знаем, че орисианите изобщо не са образец за добродетелност. Рибарите излизат нощем, под прикритието на мрака. Източници... - поколеба се за миг и по причини, които не разбирах, може би заради пушката, насочена към гърдите й, или заради студеното спокойствие на Анаандер Мианаай, или заради нещо друго, не знаех. Стори ми се обаче, че нещо я е развеселило. После Йен Шиннан възвърна самообладанието си и продължи: - Източници, които не бих искала да назовавам, са видели рибари от Долния град да крият оръжие в езерото. За какво са им оръжия, ако не за да ни отмъстят, понеже са убедени, че се отнасяме зле с тях? И как са се озовали там пушките без тайното съдействие на лейтенанта Оун?
Анаандер Мианаай обърна тъмното си лице към лейтенанта Оун и вдигна едната си побеляла вежда.
- Имате ли отговор на това, лейтенанта Оун?
Нещо във въпроса или в начина, по който беше зададен, притесни всички мои сегменти, които бяха достатъчно близо да го чуят. А Йен Шиннан направо се усмихна. Беше очаквала лордата на Радч да се обърне срещу лейтенанта Оун и не криеше радостта си.
- Имам отговор, милорда - каза лейтенанта Оун. - 11реди няколко дни местна рибара ми докладва, че е намерила сандък с оръжие в езерото. Извадих пушките от водата и ги прибрах в къщата си, а след повторно търсене открих още два сандъка, които също преместих. Тази нощ отново смятах да претърся езерото, но бях възпрепятствана от текущите събития. Докладът ми е написан, но още не съм го изпратила, защото и аз се чудех как е възможно оръжията да се озоват тук без мое знание.
Може да беше заради усмивката на Йен Шиннан и странните въпроси на Анаандер Мианаай, в които се четеше неприкрито обвинение - както и заради завоалираната обида, която лордата бе нанесла на лейтенанта Оун по-рано на площада, - но в напрегнатата атмосфера на храма думите на лейтенантата на свой ред отекнаха обвинително.
- Питах се също така - продължи лейтенанта Оун, след като ехото от казаното преди това утихна, - защо въпросната млада особа би отправила фалшиви и напълно безпочвени обвинения в тормоз към жителите на Долния град. Напълно съм сигурна, че никоя от Долния град не я е обидила или наранила по какъвто и да било начин.
- Някоя все пак го е направила! - чу се глас откъм тълпата и брожението се надигна отново, разля се като вълна в голямото помещение с каменни стени.
- Кога видяхте за последно братовчедата си? - попита лейтенанта Оун.
- Преди три часа - отговори Йен Шиннан. - Каза ни лека нощ и си отиде в стаята.
Лейтенанта Оун се обърна към онзи мой сегмент, който бе най-близо до нея.
- Едно Еск, някоя от Долния град ходила ли е в Горния през последните три часа?
Сегментът, който отговори - Тринайсет, - знаеше, че трябва да формулирам отговора си внимателно, защото ще го чуят всички присъстващи.
- Не. Никоя не е ходила от Долния град в Торния, нито от Торния в Долния. Не мога да бъда сигурна единствено за последните петнайсет минути.
- Някоя може да е отишла в Торния град по-рано - изтъкна Йен Шиннан.
- Ако е така - контрира лейтенанта Оун, - значи още е в Горния град и там трябва да я търсите.
- Пушките... - започна Йен Шиннан.
- Не представляват заплаха за вас. Заключени са в моята къща и Едно Еск вече деактивира повечето от тях.
Йен Шиннан хвърли странен, някак умолителен поглед към Анаандер Мианаай, която не бе отронила и дума по време на словесната престрелка.
- Но...
- Лейтенанта Оун - каза лордата на Радч. - Ако обичате. - И махна с ръка в знак че иска да размени няколко думи насаме с лейтенантата. Двете се отдалечиха на петнайсетина метра. Един от моите сегменти ги последва. Боях се, че лордата ще го отпрати, но тя не му обърна внимание. - Лейтенанта - каза Анаандер Мианаай с тих глас. - Какво се случва според вас?
Лейтенанта Оун преглътна и си пое дълбоко дъх.
- Милорда. Сигурна съм, че никоя в Долния град не е навредила на младата особа. Сигурна съм също гака, че жителите на Долния град нямат нищо общо със скритите оръжия. А и пушките до една са били конфискувани по време на анексирането. Последното сочи, че заговорът се корени някъде много нависоко. Точно затова не бързах да изпратя доклада си. Надявах се да разговарям лично с вас, когато пристигнете, но тази възможност не ми се предостави.
- Боели сте се, че ако докладвате по каналния ред, виновното лице ще разбере, че планът е разкрит, и ще направи необходимото да прикрие следите си.