- Нестабилна? - попита Стриган. Разбрала бе думата, но не и контекста.
- На нестабилните - обясних аз - им липсва нужната сила на характера.
- Сила на характера! - не скри възмущението си Стриган.
- Разбира се. - Не промених лицевото си изражение, поддържах го спокойно и любезно точно каквото беше през последните няколко дни с много малко изключения. - По-низшите граждани са склонни да се пречупват в критични ситуации или при голям стрес и в резултат нерядко се нуждаят от медицински грижи. Други граждани са по-способни по рождение. Те никога не се пречупват. Понякога се пенсионират предсрочно или се оттеглят за няколко години, за да се посветят на своите артистични или духовни интереси - дългите отпуски за медитация са доста популярни. По това се познава разликата между високопоставените фамилии и обикновените.
- Да, но вие, радчаите, сте експерти в промиването на мозъци. Или така поне съм чувала.
- Превъзпитание - поправих я аз. - Ако Сейварден беше останал, щеше да получи нужната помощ.
- Но първо е трябвало да приеме факта, че се нуждае от помощ, нали така? - възрази Стриган. Смятах, че е права, но не казах нищо в този смисъл. - Колко може да... до каква степен може да помогне превъзпитанието?
- До голяма - казах аз. - Макар че онова, което си чувала, вероятно е силно преувеличено. Превъзпитанието не може да те превърне в нещо, което не си. Не и така, че от резултата да има полза.
- Изтриване на спомени.
- Потискане по-скоро. Добавяне на нови при нужда. Трябва да знаеш какво правиш, иначе може сериозно да повредиш пациента.
- Несъмнено.
Сейварден ни гледаше намръщена, слушаше ни, но не разбираше какво си казваме.
Стриган разтегли устни в подобие на усмивка.
- Ти не си продукт на превъзпитание.
- Така е, не съм - съгласих се.
- А на хирургия. Прекъсване на някои връзки, създаване на нови. Инсталиране на импланти. - Замълча за миг. Чакаше да отговоря, но аз не го направих. - Убедителна си. През повечето време. Изражението ти, гласът... винаги са на място, но са и твърде... заучени. Постоянно си в роля.
- Вярваш, че си решила загадката - подхвърлих аз.
- „Решила“ не е точната дума. Но знам, че си трупен войник, сигурна съм. Помниш ли нещо?
- Много неща - отвърнах аз, все така любезно.
- Не, имам предвид отпреди.
Отне ми пет секунди, докато разбера какво има предвид.
- Онзи човек е мъртъв.
Сейварден се изправи внезапно, рязко, излезе през вътрешната врата на входа, а ако се съдеше по звука - и през външната.
Стриган я проследи с поглед, изсумтя, после отново се обърна към мен.
- Усещането ти за себе си, за това коя си, има неврологична основа. Една малка промяна е достатъчна да повярваш, че вече не съществуваш. Но истината е, че още си там. Сигурна съм, че още си там. Откъде идва странното ти, страстно желание да убиеш Анаандер Мианаай? Защо иначе ще си му толкова ядосана? - Кимна към изхода - имаше предвид Сейварден, която бе излязла навън, без да си облече връхното яке.
- Той ще вземе плъзгача - предупредих аз. Момичето и майка му си бяха тръгнали с летящата машина, а плъзгачът беше останал пред къщата на Стриган.
- Няма. Деактивирах го. - Кимнах одобрително и Стриган продължи по темата: - А и музиката. Едва ли си била певица, нямаш нужния глас. Но сигурно си била музикант преди, или най-малко си обичала музиката.
Замислих се дали да не дам воля на горчивия смях, който заслужаваше въпросът на Стриган. Вместо това казах:
- Не. Всъщност не.
- Но наистина си трупен войник. За това поне съм права. - Не отговорих. - Избягала си някак или... да нс би да си от неговия кораб? На капитан Сейварден?
- „Мечът на Нафтас“ беше унищожен. - Бях там, наблизо. Условно казано, разбира се. Може да се каже, че видях какво стана. - Преди хиляда години.
Стриган погледна към вратата, после отново погледна мен и свъси вежди.
- Не. Не. Мисля, че си гаон, а те бяха анексирани само преди няколко века, нали така. Как не се сетих по-рано! Точно затова се представяш за герентат, нали? Не, избягала си някак. Мога да те върна. Сигурна съм, че мога.
- Тоест можеш да ме убиеш. Да унищожиш усещането ми за себе си и да го замениш с нещо, което ти одобряваш.
Казаното определено не се хареса на Стриган. Външната врата се отвори, после Сейварден влезе през вътрешната. Зъзнеше.
- Следващия път си сложи връхното яке - казах й.
- Майната ти. - Тя взе едно одеяло и се уви с него. Стоеше права и трепереше.