- Напротив. - Все още стоеше с гръб към мен. - Бог да й прости за стореното. Да не дава Бог да се изправя някога пред подобен избор. - Направи молитвен жест.
- А ти? Какво щеше да направиш ти, ако лейтенантата беше отказала да изпълни заповедта и Анаандер Мианаай ти беше наредила да я застреляш? Как щеше да постъпиш? И би ли било възможно? Тази ваша броня, нали е непробиваема?
- Лордата на Радч може да деактивира броните ни. Но кодът, който би трябвало да изпрати, за да изключи бронята на лейтенанта Оун - или моята, или на някоя воина радчаи - пътуваше по комуникационни канали, които към онзи момент бяха блокирани. И все пак. - От такива спекулации няма полза, свещена - казах. - До това така и не се стигна.
Върховната жреца се обърна и ме погледна в очите.
- Не отговори на въпроса ми.
Не ми беше лесно да отговоря на този въпрос. Бях сегментирана в онзи момент и само един от сегментите ми присъстваше и знаеше, че за миг животът на лейтенанта Оун бе висял на косъм. Не бях докрай сигурна, че онзи сегмент не би обърнал пушката си към Анаандер Мианаай вместо да застреля лейтенантата.
Макар че - едва ли.
- Свещена, аз не съм личност. - Ако бях стреляла по лордата на Радч, нищо нямаше да се промени, в това бях сигурна, ако не броим, че лейтенанта Оун пак щеше да е мъртва, мен щяха да ме унищожат, Две Еск щеше да заеме мястото ми или нов Едно Екс щеше да бъде създаден от второстепенните в трюма на „Правдата на Торен“. ИИ на кораба вероятно щеше да срещне известни затруднения, но действията ми сигурно щяха да бъдат обяснени с прекъснатите комуникации.
- Хората често вярват, че самите те биха постъпили по най-благородния начин, но когато се озоват в трудна ситуация, разбират, че тези неща не са толкова прости.
- Както казах, да не дава Бог. Предпочитам да се утеша с илюзията, че ако се беше стигнало дотам, ти би застреляла онова копеле Мианаай, а не лейтенанта Оун.
- Свещена! - предупредих я аз. Всичко, което изричаше пред мен, можеше да стигне до ушите на Анаандер Мианаай.
- Да ме чуе! Даже лично й го кажи! Тя е виновна за случилото се снощи, тя го е нагласила. Не знам коя е била целта й, дали ние, или танминдите, или лейтенанта Оун. Макар че имам своите подозрения. Все още съм с ума си.
- Свещена - казах аз. - Която и да стои зад снощните събития, едва ли е очаквала нещата да свършат така. Изглежда, целта е била да се стигне до открито противопоставяне между Горния и Долния град, макар че лично аз не разбирам защо. Мисля също, че като каза на лейтенанта Оун за скритите пушки, Денз Ай осуети първоначалния план на конспираторите.
- Същото мисля и аз - каза върховната жреца. - Според мен Йен Шиннан знаеше твърде много и именно затова я убиха.
- Съжалявам, че храмът ви бе осквернен, свещена казах аз. Не съжалявах особено, че Йен Шиннан е мъртва, но не го изрекох на глас.
Свещената ми обърна отново гръб.
- Сигурно имаш доста неща да свършиш покрай заминаването. Сбогувай се с лейтенанта Оун от мое име. Няма нужда тя да идва лично. - И си тръгна, беч да изчака отговор.
Лейтенанта Скааиат пристигна за вечеря с бутилка арак и две воини от Седем Исса.
- Новината за отзоваването ти едва ли ще стигне до Кулд Вее преди обяд - каза тя, докато отваряше шишето. Двете Седем Исса стояха неподвижни и намусени на приземния етаж. Бяха пристигнали малко преди да възстановя комуникациите. Видели бяха мъртвите в храма на Иккт и се бяха досетили какво е станало, без някоя да им обяснява изрично. Извадени бяха от трюмовете едва преди две години. Не бяха виждали анексирането.
В цял Орс, и в горната, и в долната част, властваше тишина и напрежение. Когато излизаха от домовете си, хората извръщаха погледи от мен, не ме заговаряха. Повечето отиваха в храма, където жреците водеха заупокойните молитви. Немалко танминди слязоха от Горния град - спираха на рехавата тълпа в периферията и мълчаха. Стремях се да стоя в сенките, да не се натрапвам.
- Кажи ми, че не си била на крачка да отхвърлиш заповедта - каза лейтенанта Скааиат на горния етаж в къщата, където с лейтенанта Оун седяха зад паравани. Седяха на плесенясали възглавнички една срещу друга. - Познавам те, Оун, и се кълна, че когато чух какво са видели Седем Исса в храма, изтръпнах, защото очаквах следващата новина да е за твоята смърт. Кажи ми, че не си се опънала.
- Не съм - отвърна лейтенанта Оун, нещастна и разкъсвана от чувство за вина. От гласа й капеше гор- чилка. - Очевидно е, нали?
- Ни най-малко. - Лейтенанта Скааиат наля щедро количество от алкохола в чашата, която държах, и аз я подадох на лейтенанта Оун. - Явно и за Едно Еск не е толкова очевидно, иначе нямаше да мълчи така цяла вечер. - Погледна към моя най-близкостоящ сегмент. - Лордата на Радч забрани ли ти да пееш?