- Не, лейтенанта. - Решила бях, че ще е по-разумно да не притеснявам с песните си Анаандер Мианаай, докато тя е тук, нито да смущавам малкото сън, който лейтенанта Оун успя да си открадне. Пък и не бях в настроение за песни.
Лейтенанта Скааиат изсумтя и се обърна отново към лейтенанта Оун.
- Ако беше отказала да изпълниш заповедта, нищо нямаше да се промени, освен че и ти щеше да си мъртва като танминдите. Направила си каквото е трябвало да направиш, а онези идиотки... На Хир патката, идиотки, че и отгоре. Не знам къде им е бил умът.
Лейтенанта Оун се взираше в чашата си и не помръдваше.
- Познавам те, Оун. Ако ти се ще да направиш нещо толкова откачено, по-добре изчакай момент, когато постъпката ти ще има значение.
- Като Едно Амаат Едно от „Милостта на Саре“? - Имаше предвид събитията на станция Име преди пет години и войната, която бе отказала да изпълни пряка заповед и така се беше озовала начело на бунт.
- Нейната постъпка имаше значение, ако не друго. Виж, Оун, и двете знаем, че се случва нещо. И двете знаем, че снощният инцидент е безсмислен, освен ако... - Замълча, без да довърши.
Лейтенанта Оун остави чашата си с арак на пода, с трясък. Алкохолът се плисна през ръба.
- Освен какво? Как би могло да има смисъл?
- Вземи. - Лейтенанта Скааиат взе чашата и я притисна в ръката на лейтенанта Оун. - Изпий си пиенето. А аз ще ти обясня. Поне както аз го виждам. Знаеш какви са принципите на анексирането, как сработва то. Тоест, да, самата инвазия разчита на грубата сила, но аз ти говоря за след това. След екзекуциите, изселванията и разчистването на последните малоумници, които си въобразяват, че могат да окажат съпротива. След като приключим с това, организираме останалото население по радчайски модел - помагаме им да сформират къщи, да сключат клиентски договори и след едно-две поколения те вече са средностатистически радчаи. И това се случва главно защото работим с върха на местната йерархия, каквато винаги е налице, като им предлагаме всякакви облаги в замяна на гражданско поведение, предлагаме им клиентски договори, което на свой ред им позволява да предложат договори на тези под себе си, и така за нула време цялата местна общност се оказва обвързана с радчайските порядки и с по-голямото радчайско общество, при това с цената на минимални трусове.
Лейтенанта Оун махна нетърпеливо с ръка. Всичко това й беше известно.
- Какво общо има със...
- Има, защото ти прецака тази система.
- Аз...
- Онова, което ти направи, сработи. И местните танминди рано или късно щяха да се примирят. Няма спор. Ако аз бях направила каквото направи ти - да работя пряко с орсианската жреца, да се заселя в Долния град, вместо да използвам полицейското управление и затвора, които вече бяха построени в Горния, да разчитам на съдействие от властите в Долния град и да пренебрегна...
- Никого не съм пренебрегнала! - възрази лейтенанта Оун.
Лейтенанта Скааиат размаха ръце.
- Пренебрегна онова, което всяка друга би видяла като естествената местна йерархия. Твоята къща не може да си позволи да предложи клиентски договори на никого тук. Засега. Нито ти, нито аз можем да сключваме договори с когото и да било. Засега. Докато сме на военна служба, по закон се оттегляме от договорите на своите къщи и ставаме клиенти директно на Анаандер Мианаай. Но все още сме част от връзките на своите семейства, а семействата ни могат да използват връзките, които ние създаваме, докато сме на служба, макар самите ние да нямаме това право, преди да сме се уволнили. Създаването на силни връзки по време на анексиране е сигурен начин да подобриш финансовия и социалния статут на къщата си. И тази система работи безотказно, докато на сцената не се появи неподходящият човек. Повтаряме си, че всичко се случва по волята на Амаат, че всичко е продукт на Божията воля. Тоест ако сме богати и уважавани, така трябва да бъде, и точка. Тестовете за пригодност доказват, че всичко гова е справедливо, че всички получават заслуженото, че когато подходящите хора бъдат насочени от тестовете към подходящото занятие, това е доказателство за пригодността на самата система.
- А аз не съм „подходящите хора“. - Лейтенанта Оун остави празната си чаша и лейтенанта Скааиат я напълни.
- Ти си една от хиляди, но някоя явно те е забелязала. А и това анексиране е различно, защото е последното. Последна възможност да се заграби собственост, да се създадат връзки, и то в мащаб, с който са свикнали висшите къщи. На висшите къщи не им е приятно, че тази последна възможност отива при къща като твоята. И сякаш това не стига, усилията ти да обърнеш с главата надолу местната йерархия...