- Аз използвах местната йерархия!
- Лейтенанти - предупредих ги. Лейтенанта Оун беше повишила глас толкова, че да я чуят и на улицата, стига да имаше хора по улиците тази вечер.
- Щом танминдите са управлявали тук, значи такава е волята на Амаат, нали така?
- Но те... - понечи да възрази лейтенанта Оун, но спря. Не бях сигурна какво бе искала да каже. Може би, че танминдите са наложили превъзходството си тук неотдавна, или че са малцинство, а лейтенанта Оун е искала да стигне до възможно най-голям брой хора.
- Внимавай - предупреди я лейтенанта Скааиат, макар че лейтенанта Оун не се нуждаеше от предупреждение. Радчайските воини никога не говореха необмислено. - Ако не беше намерила онези пушки, някоя е щяла да се сдобие със съвършения претекст не само да изхвърли теб от Орс, но и да удари жесток шамар на орсианите и да осигури предимство на Горния град. Да възстанови естествения ред на нещата. А след това, както се досещаш, някоя би могла да използва инцидента като доказателство колко меки сме станали. И че ако се върнем към така наречените непредубедени тестове за пригодност, ако екзекутираме повече хора, ако продължим да произвеждаме второстепенни...
- Аз имам второстепенни - посочи лейтенанта Оун.
Лейтенанта Скааиат вдигна рамене.
- Факт, който биха могли да пренебрегнат, защото всичко останало им върши работа. Важното е: да получат каквото искат. А те искат да заграбят колкото се може повече. - Изглеждаше съвсем спокойна. Ведра почти. Свикнала бях да не получавам данни за физиологичното състояние на лейтенанта Скааиат, но драстичното несъответствие между поведението й и сериозната ситуация - тежкия стрес, на който беше подложена лейтенанта Оун, а и собствените ми съмнения във връзка със събитията-я правеше някак двуиз- мерна в очите ми, нереална.
- Очевидно е, че Йен Шиннан е била част от заговора - каза лейтенанта Оун. - Разбирам го и мога да го приема. Но не проумявам как... коя друга би имала полза. - Въпросът, който имаше предвид, но не би могла да зададе на глас, беше защо Анаандер Мианаай би се замесила в това и защо би искала да се върне към някакъв предишен, естествен ред, при който всички промени се одобряват лично от нея. И защо, ако е искала това, не е издала изрични заповеди в този смисъл. Ако ги попитаха в прав текст, и двете лейтенанти вероятно биха казали, че не са имали предвид лордата на Радч, а някаква незнайна персона, която е участвала в заговора, макар че подобно твърдение със сигурност не би издържало при разпит с наркотици. За щастие до подобен разпит едва ли щеше да се стигне. - И не разбирам защо човек с такова ниво на достъп просто не е издал заповед да ме отзоват и на мое място да дойде друга, по-подходяща, ако това е била целта на упражнението.
- Може би това не е била единствената цел - отговори лейтенанта Скааиат. - Ясно е, във всеки случай, че някоя е искала да бъдеш отстранена, и то именно по този начин. А ти направи всичко възможно да предотвратиш кръвопролитие. Което може би също е било част от плана. - Изпи чашата си до дъно. - Ще поддържаме връзка - каза тя, нито като въпрос, нито като молба. А после, по-нежно: - Ще ми липсваш.
За миг се притесних, че лейтенанта Оун отново ще заплаче.
- Коя идва на мое място?
Лейтенанта Скааиат назова офицера и кораб.
- Човешки воини значи. - Лейтенанта Оун притихна за миг, после въздъхна дълбоко. Сигурно си мислеше, че Орс вече не е неин проблем.
- Знам - каза лейтенанта Скааиат. - Ще говоря с нея. А ти се пази. Анексиранията вече са в миналото, транспортните кораби с второстепенни са претъпкани с безполезните отрочета на престижни къщи, които няма как да бъдат понижени. - Лейтенанта Оун се намръщи, явно искаше да възрази, сигурно си мислеше за своите колеги, лейтенантите Еск. Или за себе си. Лейтенанта Скааиат забеляза изражението й и се усмихна тъжно. - Добре де. Дариет е свястна. Но за другите внимавай. Имат високо самочувствие и слабо покритие. - Скааиат беше работила с някои от тях по време на анексирането и винаги се бе държала любезно.
- Не е нужно да ми го казваш - отвърна лейтенанта Оун.
Лейтенанта Скааиат напълни чашите с арак, а разговорът им през останалата част от нощта беше от личен характер.
По някое време лейтенанта Оун заспа, а когато се събуди, аз вече бях наела лодки да ни откарат до устието на реката близо до Кулд Вее, натоварила бях оскъдния ни багаж и своя мъртъв сегмент. В Кулд Вее механизмът, който контролираше бронята му, както и още няколко джаджи, щяха да бъдат демонтирани за по-нататъшна употреба.