- Не - призна Стриган. - Но той ще направи всичко по силите си.
- Да.
Стриган тръсна глава, сякаш да я прочисти.
- Какви ги върша? Ти изобщо не ме чуваш.
- Слушам те.
Но тя явно не ми вярваше.
- Това изобщо не е моя работа, знам. Просто... - Посочи черната кутия. - Просто убий колкото можеш повече Мианааи. И не го пращай по моите дири.
- Заминаваш ли? - Естествено, че заминаваше. Нямаше нужда да отговаря на толкова глупав въпрос и тя не го направи. Вместо това се върна в стаята си и затвори вратата.
Отворих раницата си, извадих парите и ги оставих на масата, а кутията с оръжието прибрах на тяхното място. Докоснах я и тя изчезна - в раницата не личеше да има друго освен сгънати дрехи и няколко пакета суха храна. Станах, отидох при Сейварден и я ритнах.
- Ставай. -Тя се стресна, надигна се рязко и облегна гръб на пейката. Дишаше тежко. - Ставай - повторих. - Тръгваме.
12.
С изключение на онези няколко часа, когато комуникациите бяха прекъснати, нито за миг не бях губила усещането, че съм част от „Правдата на Торен“. Километрите ми белостенни коридори, капитаната ми, командирите на декади, лейтенантите на всяка декада, най-малкият жест на всяка от тях, всяко дихание бяха видими за мен. И за миг не губех близката връзка с второстепенните си - двайсетчленните Едно Амаат, Едно Торен, Едно Етрепа, Едно Бо и Две Еск, тела, които да обслужват офицерите ми, гласове, чрез които да им говоря. Хилядите ми второстепенни, които чакаха замразени в трюмовете. Никога не губех от поглед и самата Шис’урна, цялата в бяло и синьо, стари граници и разделения, заличени от разстоянието. От тази перспектива събитията в Орс бяха нищо, невидими и напълно незначителни.
Пътувахме със совалката и аз ясно усещах смаляващото се разстояние, както и факта, че съм самият кораб. Едно Еск стана някак в по-голяма степен онова, което винаги е бил - малка частица от мен. Вниманието ми вече не се отклоняваше от неща извън кораба.
Две Еск беше заел мястото на Едно Еск, докато Едно Еск беше на планетата. Две Еск приготвяше чай за лейтенантите си - моите лейтенанти - в стаята на декада Еск. Търкаше белостенните коридори пред баните на Еск, поправяше скъсани униформи. Две от моите лейтенанти играеха настолна игра в декадната стая, местеха пулове бързо и мълчаливо, три други ги гледаха. Лейтенантите на Амаат, Торен, Етрепа и Бо декадите, командирите на декади, капитаната на стотна Рубран, административните офицери и медици говореха, спяха, къпеха се, всяка според собствения си график и склонности.
Всяка декада се състоеше от двайсет лейтенанти и своята командира на декада, но понастоящем Еск беше най-ниската обитаема палуба. Под Еск - от Вар надолу. тоест половината ми декадни палуби - цареше студ и празнота, макар трюмовете още да бяха пълни. Празната тишина на тези пространства, където някога бяха живели офицери, в началото ме притесняваше, но вече бях свикнала с това.
На борда на совалката лейтенанта Оун седеше пред Едно Еск, стиснала зъби. мълчалива. В някои отношения се чувстваше по-добре, отколкото през всичките години в Орс, физически поне - температурата например, двайсет градуса по Целзий, бе много по-подходяща за униформените й панталони и куртка. А вонята на блатната вода бе заменена от по-познатата и по- поносима миризма на рециклиран въздух. Но тесните пространства, които не й правеха впечатление преди, когато за пръв път стъпи на моите палуби, развълнувана, горда от полученото назначение и обнадеждена за бъдещето си, сега, изглежда, я притискаха и ограничаваха като капан. Чувстваше се напрегната и нещастна.
Тиаунд, командирата на декада Еск, седеше в миниатюрния си кабинет. В стаята имаше бюро и два стола, заврени до едната стена, лавица и място за двама правостоящи.
- Лейтенанта Оун се завърна - уведомих я аз, информирах и Рубран, капитаната на стотна, която беше на командната палуба. Совалката се скачи с кораба.
Капитана Рубран свъси вежди. Новината за внезапното завръщане на лейтенанта Оун я беше изненадала и смутила. Заповедта беше дошла директно от Анаандер Мианаай, а нейните заповеди не се оспорваха. Придружаваше я и друга заповед - да не се разпитва за причините.
В кабинета си на палуба Еск командира Тиаунд въздъхна, затвори очи и каза:
- Чай. - Седя мълчаливо, докато Две Еск не й донесе чаша и термос, не наля чай и не остави чашата и термоса до лакътя на командирата. - Да се яви при мен веднага.
Вниманието на Едно Еск беше заето най-вече с лейтенанта Оун, която се качи с асансьора и тръгна по тесните бели коридори към палуба Еск и каютата си. Усетих облекчението й, когато не срещна по коридорите никоя освен Две Еск.