- Командира Тиаунд иска да ви види веднага - уведомих я аз по връзката. Тя отвърна с пръсти и продължи по коридорите на палуба Еск.
Две Еск се изтегли от палубата, в редица по коридорите към трюма и очакващите пашкули, а Едно Еск пое задачите му, като едновременно с това продължи да следва лейтенанта Оун. Горе, на медицинската палуба, една техмедика започна да подрежда инструментите, необходими й да замени липсващия сегмент на Едно Еск.
На вратата на каютата си - същата, която бе обитавала лейтенанта Сейварден преди повече от хиляда години, - лейтенанта Оун се обърна да каже нещо на следващия я сегмент, но се спря.
- Какво? - попита след миг. - Нещо не е наред. Какво има?
- Моля да ме извините, лейтенанта - казах аз. - През следващите няколко минути техмедиката ще свърже нов сегмент. Възможно е за кратко да бъда извън строя.
- Извън строя - повтори думите ми тя, връхлетяна от внезапен прилив на чувства, които не разбирах.
Сетне мешавицата се избистри в чувство за вина и гняв. Тя постоя още малко пред затворената врата на каютата си, пое си дълбоко въздух, обърна се и тръгна назад към асансьора.
Нервната система на един нов сегмент трябва да бъде повече или по-малко функционираща за свързването. В миналото бяха правили опити с мъртви тела, по безуспешно. Същият проблем изникваше и при тела под пълна упойка - връзката даваше сериозни дефекти. Понякога даваха на новия сегмент успокоително, друг път техмедиката предпочиташе да разтопи новото тяло и да го свърже бързо, без никакво седиране. Това елиминира евентуални грешки при седирането, по самото свързване е крайно неприятно.
Техмедиката, която се занимаваше с това конкретно свързване, явно не се интересуваше ще ми причини ли неудобство, или не. Не беше и длъжна да се интересува, разбира се.
Лейтенанта Оун влезе в асансьора към медицинската палуба точно когато техмедиката отключи пашкула с тялото. Капакът се повдигна и за стотна част от секундата тялото остана да лежи неподвижно и вледенено в разтвора.
Техмедиката търкулна тялото върху една маса в съседство, течността се разля и в същия миг тялото се събуди, сгърчи се в конвулсии, давеше се и кашляше. Консервиращият разтвор се излива от гърлото и дробовете без чужда помощ, но усещането - докато му свикнеш - е твърде неприятно. Лейтенанта Оун излезе от асансьора и тръгна към лазарета. Едно Еск Осемнайсет я следваше по петите.
Техмедиката действаше бързо и аз внезапно се озовах на масата (освен това вървях след лейтенанта Оун, довършвах поправките, които Две Еск беше започнал, преди да поеме към трюмовете, лягах на тесните койки в претъпканото спално, бършех един барплот в стаята на декадата), виждах и чувах, но нямах контрол върху новото тяло и ужасът му ускори пулса на всички сегменти, вързани към Едно Еск. Устата на новия сегмент се отвори, сегментът изкрещя, крясък, примесен с истеричен смях. Започнах да се мятам, каишите се откопчаха, аз се търкулнах от масата и паднах болезнено на пода от метър и половина височина. „Недей, недей, недей“ - внушавах на тялото, но то не ме слушаше. Беше му лошо, беше ужасено, умираше. Надигна се и запълзя замаяно, без значение къде, стига да се махне оттук.
После усетих ръце под мишниците си (навсякъде другаде Едно Еск не помръдваше), които ме приканваха да се изправя. Усетих и лейтенанта Оун.
- Помощ - изграчих, не на радчайски. Проклетата медика беше извадила тяло с грозен глас. - Помогнете ми.
- Спокойно. - Лейтенанта Оун ме прихвана по- удобно, повдигна ме и ме прегърна. Новият сегмент трепереше и от студ, и от ужас. - Спокойно. Всичко е наред. - Сегментът се дави и хлипа цяла вечност, уплаших се, че ще повърне... а после връзката изведнъж се слегна и аз вече имах контрол над него. Спрях да хлипам.
- Готово - каза лейтенанта Оун. Ужасена. Ужасена до степен да й се гади. - Така е много по-добре. - Усетих, че гневът й е пламнал отново - или пък беше ново проявление на стреса, който я владееше след случката в храма. - Не ми съсипвайте единицата - тросна се тя и аз осъзнах, че макар още да гледа към мен, всъщност говори на техмедиката.
- Не правя нищо такова, лейтенанта - отвърна техмедиката, пренебрежително някак. По време на анексирането бяха водили този разговор по-подробно и по- настървено. Медиката беше казала: „Това нещо вече не е човек. Стояло е в трюма хиляда години, сега е просто част от кораба“. Лейтенанта Оун се беше оплакала на командира Тиаунд, която отвърна, че не разбира защо е толкова ядосана, но след това не бях имала вземане-даване с тази конкретна медика. - Ако сте толкова гнуслива, може би сте си сбъркали професията.