Лейтенанта Оун се обърна вбесена и излезе, без да каже нищо повече. Аз се върнах на масата с известен страх. Сегментът още се съпротивляваше, а аз знаех, че тази медика няма да се съобрази със страха и болката му, докато ми поставя бронята и другите импланти.
Винаги ми беше трудно, когато свиквах с нов сегмент - той все изпускаше разни неща или излъчваше дезориентиращи импулси, приливи на страх или гадене в най-неочаквания момент. За известно време трябваше постоянно да съм нащрек. Но след седмица-две сегментът обикновено свикваше с новото си положение. В повечето случаи. Понякога - не. Понякога новият сегмент функционираше толкова незадоволително, че се налагаше да бъде отстранен и заменен. Телата минават на скрининг, разбира се, но подборът никога не е съвършен.
Гласът не ми допадаше, а и новият не знаеше никакви интересни песни. Поне не такива, които да не знаех отпреди. Все още не мога да се отърся от упоритото подозрение, че техмедиката нарочно бе избрала това тяло, за да ме подразни.
Помогнах на лейтенанта Оун да вземе бърз душ и да си смени униформата, преди да се представи пред командира Тиаунд.
- Оун. - Декадната командира махна на лейтенанта Оун да седне на отсрещния стол. - Радвам се, че се върнахте.
- Благодаря, командира - отвърна лейтенанта Оун и седна.
- Не очаквах да ви видя толкова скоро. Сигурна бях, че ще останете на планетата още известно време. - Лейтенанта Оун не отговори. Командира Тиаунд изчака пет секунди, след това каза: - Бих попитала какво е станало, но получих заповед да не го правя.
Лейтенанта Оун отвори уста, пое си дъх да заговори, но спря. Беше изненадана. Не й бях споменала за заповедите да не се пита за събитията, довели до отзоваването й. Не бяха пристигнали съответните заповеди към лейтенанта Оун да не разказва за случилото се. Подозирах, че е тест, и мислех, че лейтенанта Оун със сигурност ще го издържи успешно.
- Лошо ли беше? - попита командира Тиаунд. Явно я измъчваше силно любопитство, иначе не би рискувала да попита дори толкова.
- Да, командира. - Лейтенанта Оун сведе поглед към отпуснатите си ръце. - Много.
- По ваша вина?
- Всичко, което се случва в поверените ми територии, е моя отговорност.
- Да - каза командира Тиаунд. - Но ми е трудно да си представя как точно вие правите нещо... нередно.
На радчайски думата има особена тежест, защото е свързана с триадата от правда, приличие и полза. В думата „нередно“ командира Тиаунд влагаше нещо повече от това, че очаква лейтенанта Оун да следва разпоредбите или етикета. Намекваше, че съзира някаква несправедливост зад събитията. Не би могла да го каже директно, разбира се - .не разполагаше с фактите и категорично не искаше да остави впечатлението, че знае нещо извън официалната версия. Ако наложеха наказание на лейтенанта Оун, командирата не би застанала открито на нейна страна, без значение какво мисли по въпроса в лично качество.
Командира Тиаунд въздъхна, вероятно измъчвана от любопитство, което не би могла да задоволи.
- Е - продължи тя с фалшиво бодряшки тон. - Сега ще имате предостатъчно време да наваксате с физическите тренировки. Трябва да подновите и сертификата си за стрелба.
Лейтенанта Оун се усмихна малко насила. В Орс нямаше нито гимнастически салон, нито стрелбище.
- Да, командира.
- И още нещо, лейтенанта. Моля ви да не ходите в лазарета, освен ако не е крайно наложително.
Видно бе, че лейтенанта Оун иска да възрази, да се оплаче. Но и това би било повторение на предишен разговор.
- Да, командира.
- Свободна сте.
Когато лейтенанта Оун най-сетне стигна до каютата си, почти беше станало време за вечеря - по традиция всички лейтенанти Еск се събираха на вечеря в стаята на декадата. Лейтенанта Оун се извини, че е много уморена, което бе самата истина, защото за последните три дни, откакто бе напуснала Орс, й се събираха едва пет-шест часа сън.
Отпусна се тежко на койката си и впери празен поглед в стената. Стоя така, докато не влязох да й събуя ботушите и да й съблека куртката.
- Добре де - каза тогава тя, затвори очи и се обърна на една страна. - Схванах намека.
Заспа пет секунди след като отпусна глава на възглавницата.
На следващата сутрин осемнайсет от моите двайсет лейтенанти Еск стояха в стаята на декадата, пиеха чай и си чакаха закуската. Традицията повеляваше, че не могат да седнат, преди да е дошла най-старшата лейтенанта.
Стените на стаята на декада Еск бяха бели с кант в синьо и жълто под тавана. На стената срещу дългия барплот бяха закачени трофеи от минали анексирания - парчета от две знамена в червено, черно и зелено, розова глинена керемида с красив релеф от растителни елементи, древен пистолет (незареден) заедно с елегантния си кобур, гаонийска маска, инкрустирана със скъпоценни камъни. Цял прозорец от валскааиански храм - цветното стъкло изобразяваше жена с метла в едната ръка и три малки животинчета в краката й. Лично бях изкъртила прозореца от стената на храма и го бях донесла тук. Във всички стаи на декади имаше по един прозорец от онази сграда. Църковните одежди и покривки, всичко ценно в храма беше изхвърлено на улицата, част от тях се бе озовала в декадните стаи на други кораби. Обичайната практика бе Радч да абсорбира всяка религия, на която налети по пътя си, да намести боговете й в зашеметяващо сложната си генеалогия или просто да заяви, че тукашното върховно божество е Амаат под друго име, а новата роля на второстепенните божества да остави на местния клир. Този подход не сработи при валскааианската религия поради някакъв строг постулат в свещените им книги и резултатът беше разрушителен. Сред последните промени, които Анаандер Мианаай внесе в радчайската политика, беше и легализирането на упоритата валскааианска религия: малко след това губернатората на Валскаай върна сградата на църквата. Говореше се, че ще трябва да върнем прозорците, защото по онова време още бяхме в орбита около планетата, но в крайна сметка местната църква ги замени с копия. Скоро след това палубите под Еск бяха опразнени и заключени, но прозорците още висяха по стените на пустите и тъмни декадни стаи.